Сряда бе черен петък за българската демокрация.

По обяд в парламента се закле вицепремиер, който чистосърдечно помоли за отсрочка, понеже не познавал длъжността. Вечерта пък премиерът посети уж най-опозиционната медийна трибуна и дружески подпомогнат от водещия, опроверга мъдростта, че на лъжата краката са къси. Не са – в напълно нормален размер са си, всеки ден играят футбол. Министър-председателят даже листче извади по повод “изненадващите” въпроси на зрителите. Какво е това, ако не разпродажба? Продава се нормалността. Защо? Ами защото очевидно такъв е пазарът – какво друго да търгуваш в политиката?

Предисторията на встъпването на новия вицепремиер е добре известна. Много ненормалност произведе властта в последните 2 месеца, още повече и в последните 3 дни. В крайна сметка се оказа, че Марияна Николова е безценният човек на България, пише Диян Божидаров за вестник Сега.

Не е ли? Премиерът демонстративно не присъства на клетвата й, един от коалиционните лидери открито е против нея (Сидеров), обществото се чуди коя точно е тази жена… Но въпреки всичко тя седна във второто по важност кресло в изпълнителната власт! Трябва да си изключителен кадър, за да лудне тъй държавата заради теб. Трябва да притежаваш уникални качества, за да се случи. Но е добре известно, че Николова получи поста единствено само и благодарение на познанството си с Валери Симеонов. Ако в една нормална ситуация избирането на безценен човек би било тържество на морала, то сега

имаме пълен крах на морала – избор на всяка цена заради едното уреждане на свой човек из високите коридори на властта. 

Около новия вицепремиер се завъртя интрига във форуми и сайтове какви точно са отношенията й със стария. Контрапиарът на НФСБ се почувства длъжен да уточни, че тя била единствено началник на кабинет, друга връзка нямали. Тук има още една ненормалност – не е редно публиката да навлиза толкова навътре в кухни, спални и други помещения на политиците, но що да стори, когато те й дават премного примери за обвързване на личния живот с уж обществения. Не беше ли “Атака” лична партия на Волен и Капка Сидерови в началото? Не им ли кумува лично Валери Симеонов? Не стана ли депутат синът на Капка? А не беше ли депутат и гаджето му (съпруга днес на Сидеров)?

Не беше ли Борисов този, който лично уреждаше местоработата на Вучката само защото ритат заедно? Не управляват ли Сидеров, Симеонов и Борисов днес държавата? Ето я ненормалността – за да са ясни процесите, обществото следва да се рови в мръсни чаршафи; не му е работа, но няма избор, когато само мръсотия вижда отпред. Това е разврат, в който дори почтените се мърсят, защото няма друг начин.

Актуалната политическа, но и почти семейно-битова ситуация роди новина. Тя е, че дори магаре да се предложи на Борисов за министър, той следва да се съгласи. Защото няма друг избор, коалицията ще се счупи. Как се докара държавата до такава ситуация, е плод на дълга дискусия. Каквито и да са причините, фактът е един – разговори, морал, усещане и други дребнотемия не могат да попречат вицепремиер да стане човек, когото самият премиер не ще. Не зависи от него. Представяте ли си какво точно зависи от обществото? Нищо, разбира се.

Самият Борисов мъдро избегна конкретен отговор на всички тези въпроси вечерта в “Шоуто на Слави”. Там той каза, че монопол при горивата няма, няма обвързаност между власт и медии, не кадрувал в съдебната система, липсвала негова и на ГЕРБ вина за краха на КТБ… Лошото го няма, само хубавото е тук, казва се Борисов!

Няма да се спираме подробно на този разгул с истината, само ще отбележим още една ненормалност – представете си го същия този Борисов, отива с ГЕРБ на избори, да кажем, след 5 месеца, и печели 1 млн. гласа! Няма нужда да си го представяте, защото е известно, че ще ги вземе. Да не са 1 млн., 800 000 да са. Защото тъжната отвратителна истина е, че редичката от Нинова, Симеонов, Каракачанов, Сидеров, Марешки и сие не предлага кой знае каква по-различна качествена алтернатива. Най-големият фарс е, че единствено примирено задаващият му “критични” въпроси Слави Трифонов може да внесе разнообразие, което със сигурност ще е единствено по отношение на бройката – просто още една гола глава ще се засели в политиката.

Не може да е по-зле, значи все някога ще стане по-добре, би казал оптимистът за цялото това положение. Песимистът би погледнал към "белия свят" и би забелязал голи снимки на жената на американския президент, зет му – назначен в Белия дом, както и две различни по цвят обувки на краката на един от първите европейски мъже. Най-трудна е задачата на реалиста – той хем трябва да отчете тоталния повсеместен разпад, от който и България е кът, хем да повярва в ишиаса – за да му остане стрък надежда, че нещата се лекуват.