За поредна година премиерът Бойко Борисов отказва да влезе в диалог с протестиращите майки на деца с увреждания, разказа Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и майка на 23-годишен младеж със специални потребности, предаде Дарик .

Предишните пъти е получаван писмен отговор от  Министерски съвет, че казусът се препраща към ресорните институции, но този път дори такъв отговор няма. Протестът им тази година тръгва от президентството и започва в 11 ч.

Вера Иванова разказва повече подробности: "Сборният пункт на протеста е пред президентството, тъй като паркингът, който Столична община осигури за децата и хората с увреждания е от тази страна. Протестът си е насочен изцяло към Министерски съвет. Въпреки нежеланието от страна на г-н Бойко Борисов за какъвто и да било диалог с нас, още миналата година пуснахме официално писмо с покана за среща, но това е единственото писмо, на което нямаме отговор. На всички други искания, когато се обръщаме към Министерски съвет, получаваме отговор. Обикновено ни препращат към Министерството на труда и социалната политика, към Министерството на здравеопазването. Този пък конкретно за срещата дори нямаме отговор".

По-различното този път е, че шествието ще стигне до Националния дворец на културата, обясни Вера Иванова: "Тъй като там три дни има пресконференции във връзка с Европредседателството и тя е свързана със социалните политики. Затова ние ще отидем натам, за да се види каква е реалната социална политика".

Попитана как си обяснява липсата на отговор от кабинета на Борисов, тя отговори: "Защото е конкретно и много ясно. Не мога да разбера толкова ли е сложно управляващите да го проумеят?! Ние не искаме нищо друго, освен нормален живот, просто да съществуват. В момента политиката е такава, че нашите деца са обречени. След 18 г. според управляващите те вече не трябва да съществуват - всичките помощи се спират, няма услуги, няма интеграция, няма абсолютно нищо. Те са обречени! Като се случи нещо с родител, който изцяло се грижи за детето, след седмици него го намират загинало в дома си. Това също се дължи на нашата антисоциална политика. Рядко изключение е социални работници да са видели нашите деца. Има огромна администрация, огромно кипене на безсмислена дейност - бележки, бумащина, отчети, асистентствата, които ни превърнаха в писари и отчитане на безсмислена дейност. Ако в 9 ч сме нахранили детето, в 9.10 ч трябва да го отчетем на социалните. Това го няма в нито една европейска държава, само тук сме унижавани по този начин".

А ето какво трябва да се запише в закона за личната помощ за лицата след 18 г. според Вера Иванова: "Този закон обхваща и децата, и тези, които са над 18 г. Законът е лична помощ за всяко едно дете/лице с увреждане според индивидуална оценка на специфични потребности и нужди до края на живота му. Защото това е важното, това е начинът тези деца и хора да ги има и след като нас, родителите, ни няма".