Държавните енергийни дружества реализират свръхпечалби от скъпия ток

Държавните енергийни дружества реализират свръхпечалби от скъпия ток и правителството може да си позволи да компенсира хората и бизнеса. Това коментира Георги Ангелов, старши икономист във фондация „Отворено общество“ пред EURACTIV България.

Той напомни, че високите цени на тока и газа не може да се приемат еднозначно. От една страна за потребителите по-високите цени на електроенергията и газа означават повече разходи. Другият ефект е, че България е и производителка на ток, тоест държавните компании, които произвеждат електричество ще имат огромни печалби.

Икономистът коментира предложените от служебното правителството дългосрочни и краткосрочни мерки. Кабинетът предложи финансови компенсации за бизнеса са в размер на 50 лева за изразходван мегават час, които да дойдат от свръхпечалбите на енергийните дружества. По предварителни разчети тези мерки ще струват на държавата между 600 – 650 млн. лева.

Според Ангелов тази мярка е реална, защото в бюджета ще влязат повече пари всичко – ДДС, данъци и дивиденти.

„Покачването на цените означава, че от една страна ще има повече разходи за потребителите от домакинствата, но повече приходи в бюджета. С тези нараснали приходи държавата може да компенсира онези, които са пострадали от по-високите цени. Ако има желание допълнителните приходи от увеличението на тока и газа може да се върнат обратно в икономиката и при домакинствата, така, че те бъдат компенсирани“, коментира той.

Според него обаче е политически въпрос дали ще се разпределят тези пари и как се случи това, но е факт, че ще има много повече средства в бюджета и за държавните компании. В случая става дума за милиарди допълнителни проходи, например от АЕЦ „Козлодуй“.

„Да, има проблем (с високите цени), но той може да бъде решен, ако има желание, защото допълнителните приходи позволяват това“, заяви Ангелов.

Той подчерта, че не трябва да забравяме, че България е голям производител на ток, ние не внасяме електроенергия, в този смисъл държавата печели от това, че е токът е скъп.

„Но, за да няма много пострадали, трябва да се направи така, че печелившите да покрият поскъпването. Приходите да се преразпределят чрез бюджета към тези, които губят от по-високите цени на тока, парното и природния газ. Това вече е политическия момент, но решението ще бъде взето от следващия парламент“, уточни той.

През последните седмици в страните от Европейския съюз се говори все по-често за манипулации на пазара на газ и умишлено предизвикани смущения.

Ангелов смята, че пазарът на електроенергия у нас е сравнително млад, така че тепърва ще се научаваме как се отработват тези неща. „Вероятно има доста кусури за изчистване, но така или иначе цената на тока е висока в цяла Европа и не само на нашия континент. Това не е само наш проблем, а глобален, геополитически“, обясни икономистът.

Той каза още, че се задава зима, а в този сезон потреблението на електроенергия е най-голямо, така че най-вероятно цените ще останат високи. Едва през следващата година ще има някакво нормализиране. Причината за тези процеси са голямото търсене и недостатъчните доставки.

В плана за възстановяване имат срок, който не го спазва

Георги Ангелов коментира и фактът, че България е една от последните държави от ЕС, които все още не са внесли националния си план за възстановяване в Европейската комисия. Страната може да разчита на 12 милиарда лева от Брюксел по възстановителния план, като 13% от тях могат да бъдат получени авансово. Планът най-вероятно ще бъде внесен от следващото редовно правителство.

България и Нидерландия останаха единствени в общността, които още не са представили окончателния вариант на националния си план, който ще се финансира с милиарди евро грантове и нисколихвени заеми

„Ние може би ще останем последните предали плана. Това съвсем не е учудващо, защото европейските пари идват в държавите от блока с условието за реформи и обвързване с върховенството на закона. Така че по-нормално е редовно правителство да поеме отговорност за плана, защото то ще се ангажира с дългия процес на тежки реформи. Служебното правителство може да подпише, но следващото да откаже да изпълнява. Ако са изпълнени условията, ще получим повече средства от Европа“, коментира той.

От гледна точка на финансите забавянето означава, че тази година няма да получим авансово плащане в размер на 1,6 млрд. лева, което се очакваше в бюджета, казва Ангелов.

„Плащането ще се забави за следващата година, но пък парите не се губят. От друга страна вътрешните и данъчните приходи у нас растат много бързо напоследък, така че бюджетът ще може да се справи през следващите няколко месеца. Въпреки това, разбира се, България, като най-бедната страна в Европа, е добре да прави повече реформи и да получава повече средства, които да инвестира“, подчерта икономистът.

Той допълни, че планът за възстановяване е много важен за икономиката ни, така че внасянето му не може да се бави безкрайно. В крайна сметка има срокове за използване на парите и който не ги използва, ги губи. Важно е да се знае, че всички проекти в плана са с определен срок. Другият проблем е, че отлагането ще забави много сериозно възстановяването на икономиката и достъпа на бизнеса до ресурси.