В един роман на Хемингуей двама от героите си говорят и единият пита другия – Как фалира? Той му отговаря: – Gradually and than suddenly (постепенно, после внезапно – бел. ред.)

България върви по тази траектория, пише Румен Гълъбинов в E-vestnik

Има много скрити и замазани структурни проблеми и някои системи ще колабират изведнъж. Това предстои, ако не се свърши нещо. В страната има проблеми, които никой не се и опита да разреши, и други, които се опитват, но по неизяснени причини се влачим на опашката на ЕС.

Една от най-важните икономически мерки са …ваксините. Поне така ги виждат различни икономически прогнози. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от …въвеждането на ваксините и активната парична политика.
ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.

Засега България е на последно място по брой ваксинирани в ЕС, както е по много други показатели.

Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко. СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането е забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.

Доколко ще се възстанови българската икономика през 2021 г.?

През тази година се очаква да има ръст, без някой да слага ваксините в сметката. А по света изчисляват, че ръстът зависи от тях. Засега с този темп на ваксиниране обаче, в България ръстът на икономиката е проблематичен.

Конференцията на ООН за търговия и развитие публикува последния си доклад за глобалните инвестиционни тенденции, според който преките чуждестранни инвестиции в света са намалели с 42% през 2020 г. и се очаква да спаднат още през 2021 г. Това е удобно оправдание и за България , където преките чужди инвестиции бяха рекордно ниски и преди коронакризата. Удобно е, но в момент на икономическа, здравна и социална криза печели онзи, който прилага агресивни и атрактивни мерки. Ние имахме всички шансове, но уви.

България навлезе в 2021 г. със забавен темп на растеж, който се надяваме да се ускори през втората половина на годината. Несигурността и епидемичните мерки продължават да задържат потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.

България е изправена пред трудности в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи.

Бедността и неравномерното разпределение на доходите в България все още са най-големи в сравнение с останалите държави-членки.

България е от най-бързо застаряващите страни. Населението продължава да намалява и поради ниска раждаемост, и поради емиграция. Не достига квалифицирани кадри за икономиката. ЕК ни казва точно това – необходими са структурни реформи. Трябва подобрение на бизнес средата, а пазарът на труда да е гъвкав.

МВФ също казва: България се нуждае от сериозни структурни реформи. МВФ aпeлиpaт ĸъм зacилвaнe нa мepĸитe зa пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди.

Особено важни са структурни реформи

за цифровата трансформация на икономиката

Цифровата трансформация е в центъра на настоящата индустриална революция (Индустрия 4.0). Цифровизация в полза на кръгова ниско въглеродна икономика. Глобалните процеси на цифрова трансформация са възможност за българската икономика. Тя е двигателят на модерната икономика за икономически растеж и качествен живот и предпоставка за развитие на образователната и на здравната системи.

Необходими са повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката, свързани с технологии, иновации и решения. Необходими са повече инвестиции в развитие на човешките ресурси и преквалификацията им, както и инвестиции за заетост и социално приобщаване.

По време на рецесия се прилагат политики за стимулиране на търсенето, за да има икономически растеж. Увеличението но частното потребление повишава съвкупното търсене и поддържа растеж на БВП. Тук спадат всички мерки в САЩ, Великобритания, Испания, Италия и т. н., които включват и преки парични помощи на човек или на семейство, поемане на разходите за отопление, електричество и дори интернет.
Първо възстановяване чрез усилване на търсенето, а после ускоряване чрез усилване на предлагането.

Както препоръчват икономистите по света:

Demand side reforms (реформи да се стимулира търсенето) за повече потребление и намаляване на неравенството.

Supply side reforms (реформи да се стимулира предлагането) – за повече иновации и производителност – подкрепа на научноизследователски и развойни дейности и подобрения в образованието.

Начин за стимулиране на потреблението е

осигуряване на минален доход

на загубилите работата си в условията на пандемията, на останалите без доходи. Прилича на силно дискутирания и експериментиран напоследък безусловен базов доход.

Базовият доход е механизъм, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат определена част от населението без или с минимални условия.

Това е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, и им се предоставя директна и безвъзмезна помощ. Подобни извънредни мерки приложиха държави в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство. Мерките през миналата година много наподобяват базов доход.

Например, Испания на 1 юни 2020 г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията. Помощта е предназначена за хората, които имат приходи под 230 евро месечно. Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години. Право на базов доход имат и чужденци пребивавали поне една година легално в Испания, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни. Базовият доход е обхванал 850 000 домакинства в цялата страна. Това отговаря на около 2,3 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания. Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.

Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент, организиран за определено време от частни инвеститори.

Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.

Пандемията накара застъпниците на тази теза в САЩ да призоват за осигуряване на гарантиран месечен базов доход. Главният изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси направи дарение на стойност 15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Прогресивно данъчно облагане също може да смекчи нарастващото социално неравенство в България.