Политическите скандали позатихнаха и дойде ред на медийните

Анализ на Иво Инджев в неговия БЛОГ

1. Полиция се опитва да изчегърта от сградата на Министерството на културата редакцията на Блъсковия “Труд”,  настанена там от старата власт. ГЕРБ, при управлението на която свободата на словото в България потъна на световното дъно, изведнъж изплува от тинята в позата на защитник на вестника, който обслужваше години наред гербаджийските безобразия, а сега изведнъж се оказа в крайно некомфортното положение да се съобразява с някакви си финансови задължения към държавата.

Вместо да разкаже как една редакция е била приютена в греховно съжителство с властта в сградата на неговото министерство, бившият министър на културата Вежди Рашидов, който наричаше журналистите “лайнари”, кълне като бабичка “борците за свободно” слово и пита гневно къде са те сега. Ами там са, нейде в нужника, в който бяха натикани в ролята на “лайнари” и изглежда не виждат нужда да се месят в тази хлъзгава пързалка, по която сега се опитват да ги пуснат в защита на един чевръст главен редактор, настанил се до неотдавна удобно в скута на властта. Макар да се хвали непрекъснато какъв е занаятчия в професията, същият явно не го бива в прогнозите. Иначе трябваше да е изчислил, че дори и царуването на ГЕРБ един ден ще приключи задно с безплатния обяд за царедворците от свитата на Бойко.

Апропо, точно “Труд” пусна на първа страница радостна реакция на Валерия Велева във връзка с това, че бях принуден през октомври 2006 година да напусна БТВ. Припомням и таза “дребна подробност” по темата за калташкото поведение като заместител на журналистическата солидарност с дребнодушието на злобата, обслужваща силните на деня.

2. Скандал се вихри и между различни русофилско-червени крила в Съюза на българските журналисти, превърнат по времето на същата тази бивша власт във филиал на руското посолство. Цепят се вътре на привърженици и противници на фракциите в БСП във връзка с аналогичен скандал в партийния орган “Дума”.

3. Скандалните бивши медии на Пеевски пък имат нов шеф в лицето на колегата с добра репутация Емил Спахийски. Това, което мнозина ще разберат от тази днешна новина, е старата новина, останала някак в сянка, че тези медии бяха вкупом напазарувани от собствениците на “Нова телевизия”. Тя пък беше продадена от братята Домусчиеви, обявени миналата седмица от “Форбс” за първите български милиардери. Кой кум, кой сват, кой на Пеевски е брат в този карамбол, знаят само посветените в сценария на играта на медийни тронове.

4. Въпросните (бивши) медии на Пеевски се опиваха да унищожат непослушни колеги с клеветнически кампании, описани днес от друг пишещ събрат в неговия  e-vestnik. Собственикът му Иван Бакалов разказва как е успял на осъди куп клеветнически медии, за което мога само да го поздравя, вкл. за упоритостта и търпението, с което моя милост явно не е надарен. Сътворил е полезно четиво за опресняване на паметта на внезапно появилите се с днешна дата защитници на медийната свобода. 

Не мога обаче да се въздържа да не предложа на самия Бакалов, който пусна клеветническа статия срещу мен в своя сайт, където години наред препубликуваше мои статии от ivo.bg и ме принуди да прекъсна отношенията си него по този повод, да се замисли над следното изречение в собствената му статия, адресирано към друг журналист ( и явно бивш вече негов приятел):

“Дали е нормално, като пускаш клеветническа статия за свой колега и личен познат, да не му се обадиш, да попиташ вярно ли е, да му дадеш думата да коментира”? 

Обобщение:

Няма как да е напълно случайно, че изведнъж в един и същи ден гърмят гореспоменатите бомби в медийния сектор. Политиката и медиите са женени и без се харесват взаимно – въпросът е само дали този брак протича по неписаните демократични правила или медиите се държат в неговите рамки като държанки на управляващите . Така че имаме 4 в едно за един ден в четвъртата власт и това е повече или по-малко свързано с процесите в държавата, настъпили след края на ерата на “неотразимия” ни бивш премиер.

Когато мечката ( на промяната) танцува в съседния политически двор, няма как да не посети и медийния.