Ресорът на Мария Габриел ще модернизира България, колкото Борисов ще проговори чужди езици.

Европа навлиза в ново Просвещение, но едва ли си дава сметка. За образованието й занапред ще се грижи българската еврокомисарка Мария Габриел. Чрез нея ще придобият нов смисъл думите на Иван Вазов "и ний сме дали нещо на светът". Народният поет е имал предвид "вси словене", които чрез нас са се научили "книга да четат", пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА.

Сега мисията ни е по-амбициозна, защото вси европейци ще черпят от българския опит. Какво можем да им предложим?

Трудно е да се проникне в мислите на Мария Габриел, защото като водач на листата на ГЕРБ за европейските избори през май 2019 г. тя задължително ги криеше зад встъпленията от сорта на: "Както каза нашият лидер г-н Борисов", "както каза лидерът на ГЕРБ" или "както каза премиерът Борисов". Оттам нататък обичайно следваше негов цитат, който, общо взето, оформяше съдържанието на нейните изявления. За да разберем какво предстои в Европа, трябва да следим не толкова думите на Мария Габриел, колкото на Бойко Борисов. А неговият най-известен цитат, засягащ собственото му и нашето национално културно-просветно равнище, е: "И аз съм прост, и вие сте прости - затова се разбираме".

Тази мъдрост минава за вътрешна употреба, но дали Европа ще я разбере по същия начин? Когато Мария Габриел започне да учи на ум и разум другите държави, всяка може да се заинтересува

що за интелектуална мощ носи от родината си

Позоваванията на Бойко Борисов вероятно ще й направят лоша услуга, защото изявите му в Брюксел са прекалено видими и не могат да бъдат прикрити със загладени цитати. В международна среда първото, което събеседниците преценяват, е способността за комуникация на чужди езици, която определено не е формирана у Борисов. Оправданията му, че е бил жертва на комунистическия режим, звучат неубедително, защото негови връстници показват висока езикова грамотност. Само преди половин година той твърдеше не къде да е, а в Европейския парламент в Брюксел: "В село Банкя ни казваха - английски не трябва да се учи, това е буржоазна работа". В други изказвания пък е давал да се разбере, че между топката и книгата изборът му е падал върху топката.

Образователните липси не бива да се омаловажават, защото съпътстват човека през целия му живот, каквато и кариера да направи. Като министър-председател Борисов ни даде съвсем пресен пример в края на август, обяснявайки защо бившият шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев има „достатъчна езикова подготовка“ да стане консул във Валенсия въпреки основателните съмнения в неговите познания по испански език: "Пламен Георгиев е с няколко образования, хиляди награди, с милиарди задържани и конфискувани средства, с няколко езика”. Вижда се, че образователните дефицити са не само за лична сметка, но и за държавата, която се оставя да бъде представлявана от учили-недоучили хора.

Бойко Борисов няма да се захване да работи над себе си само защото пратената от него в Брюксел еврокомисарка е получила ресор "Иновации и младеж". В образованието, както и в другите ресори, за които се спекулираше, че могат да бъдат дадени на България,

той не вижда друго освен парите

Първата му реакция във Фейсбук гласеше: "Изключително важен и модерен ресор с бюджет 100 млрд. евро - третото по големина перо в общия бюджет на ЕС. Мария Габриел ще поеме изцяло цифровите умения в образованието, а очакванията са бюджетът за образование да бъде увеличен тройно." Сякаш от социалната мрежа ни гледаше анимационният герой Чичо Скрудж, когото рисуват с въртящи се пред очите му жълтици.

За човек с образователен недостиг трябва да се уточни, че 100 млрд. евро не са бюджет за образование, защото целият годишен бюджет на ЕС е 150 млрд. евро, а това е прогнозна сума за следващия 7-годишен период в Многогодишната финансова рамка (2021-2027 г.), която още се обсъжда. Но дори така сумата не е малка. Проблемът е, че България няма на какво да се радва, макар че на Борисов му се привижда златен дъжд: "Под ръководството на Мария Габриел ще бъде програмата "Хоризонт Европа", от която се осигурява финансирането на киберсигурността, суперкомпютрите и дигиталните хъбове. Вярвам, че Мария Габриел ще ръководи успешно поверения й ресор, защото само иновациите ще доведат до по-високи заплати и по-конкурентоспособна икономика".

Когато още при комисарството на Кристалина Георгиева, която отговаряше за бюджета, започна подготовката на новата многогодишна финансова рамка, нетните донори (най-богатите държави) поискаха

да се промени философията на финансовата политика на ЕС,

за да се стимулират иновациите, които да дърпат съюза напред. До този момент се стимулираше повече регионалната политика, за да могат изоставащите райони да догонят по-развитите. Това ставаше чрез кохезионния и структурните фондове, които в името на европейската солидарност помагаха за ускоряване на развитието на Източна Европа, и в частност на България. Благодарение на тях у нас се ускори строителството на магистрали и жп линии - гордостта на Бойко Борисов.

Както е известно, съвременните иновации са по силите на най-развитите държави. Обръщането на финансовата политика означава и обръщане на финансовия поток - парите, които влагат в общия бюджет, ще отиват обратно пак при тях, като в сумата ще се добавят и дължимите дялове от по-бедните държави. Така нетните донори могат да станат нетни получатели по този ресор, а по-бедните ще има да чакат, докато се развият до тяхното равнище. Мария Габриел, която няма да има право да изпълнява инструкции от Бойко Борисов - колкото и да му е задължена, - ще играе ролята на разпределител на пари сред други държави, които ще бъдат в състояние да представят високотехнологични проекти. В такава конкурентна среда България трудно ще се вреди с предимствата си, които обикновено изтъква за привличане на чуждестранни инвестиции - плосък данък и ниски работни заплати. Удостояването на българската комисарка с новия ресор ще донесе полза точно толкова, колкото досегашният й ресор "цифров пазар" помогна за развитие на електронно управление и киберсигурността в страната.

Борисов знае всичко това, защото най-малкото са му го казали по-грамотни хора, но фанфарната му поза произтича от

всекидневните му пропагандни потребности

Той е уязвим политик и за да оцелява, трябва системно да се къпе в светлината на действителна или въображаема слава. Когато се хвали с получаването на "изключително важен и модерен ресор", той казва на сънародниците си, че Европа оценява България под неговото ръководство като изключително важна и модерна държава, макар че очевидно не е такава.

Интересно е, че за пропагандната мъгла допринася и самата Европейска комисия, която никога досега не е била тъй енигматична. Ресорите на нейните комисари по традиция бяха съпоставими с основните министерства в държавите, каквито са и различните формати на Съвета на ЕС, където се събират министри според обичайните национални ресори. Подобна специализация имат и комисиите в Европейския парламент. Сега обаче новата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен е вложила художествено мислене, защото някои от комисарите ще изпълняват функциите си зад твърде обтекаеми понятия: "Демокрация и демография", "Съхраняване на европейския ни начин на живот", "Ценности и прозрачност", "Сближаване и реформи" и пр. За да не дава много обяснения, само преди две седмици гостуването й в България бе съпроводено с премахване на микрофоните в пресцентъра на Министерския съвет, което засили подозрението, че тя може би не е най-подходящият човек за високия европейски пост.

Борисов се постара да я спечели със самохвалство за успехите на българската образователна система и тя твърде доверчиво повтори думите му: "В България виждам колко големи са инвестициите в университетите и училищата, в заплатите на учителите".

Истината е друга

От началото на годината минималната основна работна заплата на директор на училище и детска градина е 1140 лв., на  учител - 920 лв., на старши учител - 955 лв. Според дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт бpyтнaтa мeceчнa paбoтнa зaплaтa в Coфия за юни e 1730 лeвa, а за цялa Бългapия cpeднaтa зaплaтa e 1253 лв. С толкова пари многодетната майка Фон дер Лайен не би могла да прати дори и едно от седемте си деца на училище.

По тази причина учителската професия у нас постоянно губи привлекателност. Годишно се пенсионират близо 5000 учители и в началото на учебната година България страда от недостиг на около 1000 учители, от които 600 в София. Особено дефицитни са учителите по математика, информационни технологии и физика - все дисциплини, свързани с ресора, който би трябвало да краси образа на страната в Европа. Когато светът отбеляза на 8 септември Международния ден на грамотността, статистиката на ЮНЕСКО напомни, че у нас броят на децата в начална образователна възраст, които не ходят на училище, е нараснал от 5000 през 2012 до 19 000 през 2016 г. Данните съвпадат с втория премиерски мандат на Борисов, а за третия ще видим какви висоти ще отчетем.

Можем да очакваме, че колкото Борисов ще проговори чужди езици, толкова и Мария Габриел ще допринесе за модернизирането на България.