Някои партии положиха доста усилия, за да не позволят на избирателите да вземат адекватно решение за кого да гласуват

Странна кампания. Странни цели, странни подходи, странни инструменти, странни отношения. Всичко е странно. Сякаш леко плуваме в някаква мъгла, не можем да се ориентираме какво се случва и няма как да вземем адекватно решение за кого да се гласуваме на 2 октомври.

Но ако човек се вгледа малко по-внимателно, изведнъж ще види, че уж случайни събития се случват неслучайно и уж независими едни от други субекти случайно говорят или правят едно и също. Сякаш някой бавно и спокойно генерира и разпространява мъглата, пише Любомир Аламанов във вестник СЕГА.

Какво се случи дотук?

Подготовка за кампанията

Свалянето на кабинета на Кирил Петков изненада много от политическите субекти. Особено част от управляващата коалиция. ПП и ДБ сякаш до последно не вярваха, че няма да съберат мнозинство, и разпускането на парламента им дойде като студен душ. Затова и първоначално изглеждаха стъписани, не можеха веднага да превключат на предизборни обороти. А и до последно се опитваха да свършат полезна работа, вместо да се готвят за кампания.

ГЕРБ и ДПС винаги са готови за избори. Особено твърдите им ядра и партийните им активи. И особено след като с "Възраждане" и ИТН свалиха кабинета "Петков". И още оттогава вървят уж странно разбирателство и съвместни или поне координирани действия на ГЕРБ с ИТН и "Възраждане". Което на фона на предишната кампания и уж твърдите заявки на двете самонаречени патриотични формации да са против 12-годишния застой от времето на ГЕРБ изглежда на пръв поглед учудващо. Явно мъглата е започнала да се спуска още от пролетта.

БСП също беше стресната. Тъкмо разположиха партийния си актив на различни нива в администрацията, тъкмо лидерката се беше справила с вътрешната опозиция и беше се закрепила като вицепремиер, и трябваше отново да превключат на предизборни обороти. Първоначалното им стъписване си пролича, сякаш колелото проскърца, прескочи оборот или два, преди да се върнат обратно в играта.

Партията на ген. Янев, която надали много хора могат да се сетят как се казваше, стартира с устрем, почти на нож превзе социологическите прогнози. За партия, която няма програма, няма идея, няма даже ярко и разпознаваемо име, да получи веднага над 5%, си беше учудващо. Още една тухла в стената, т.е. кълбо в мъглата.

Преди кампанията

Правителството на Гълъб Донев трябваше да се погрижи за организацията на извънредните избори, като запълни някои дупки от недотам съвършеното законодателство. И да довърши някои започнати процеси по Плана за възстановяване, да приключи с осигуряването на газ и подготовката за зима в условията на война на 200 км от границата ни.

За учудване на мнозина, служебният кабинет започна с размах да уволнява кадри на правителството на Петков, да сменя ръководства на институции и да променя външно-политическата ориентация. Сякаш се готви да управлява поне година. Сякаш Борисов се беше върнал на бял кон, за да пресече всички опити да се промени нещо. Отказът на вече резервираните танкери, заигравката с "Газпром" и посланията за сближаване с кремълския диктатор хвърлиха в почуда мнозина.

Но не беше само това. Служебният кабинет взе активно участие в още незапочналата кампания, като стартира огромна по обхват и интензивност яростна негативна кампания срещу ПП и ДБ. И буквално от първия ден на съществуването си започна огромна и яростна кампания по плашене на масовата публика. Послания как няма да има газ, как целият народ ще студува, как ще се мре от глад, как всичко се разпада и всеки момент държавата ще колабира, и то само и единствено заради кабинета "Петков", заляха медиите и разбираемо предизвикаха тревога сред мнозина. Използването на уж независими експерти като политолози, антрополози, социолози, синдикални активисти и даже някои лидери на бизнес организации в грозна кампания как трябва веднага да се преклоним пред "Газпром", да изпълним всички искания и с пълзене да молим за снизхождение и малко газ, беше огромно по размери и стряскащо по координация.

Даже в един момент Борисов се опита да се включи в тази вълна, като подхвърляше, че „тия новите нищо не разбирали, ако той управлявал, щял да подари още едно куче и да оправи нещата с Путин“. Но бързо разбра, че това ще го скара с евродепутатите на ЕНП, които единствено дават легитимност на структурата му, и се отказа. В типичен стил рязко смени позицията си и започна да се позиционира като евро-атлантик, та дано се забравят предишните му думи. И мъглата започна да се сгъстява.

Преговори

Точно преди да започне същинската кампания имаше един кратък, но важен период. Опитите за преговори за предизборни коалиции.

От една страна, след като разбраха, че избори ще има и наистина трябва да се прави кампания, ПП и ДБ бяха поставени пред сериозна дилема. Дали да се явят самостоятелно или в широка демократична коалиция за промяна. Разговорите продължиха дълго, накрая „имаме това, с което разполагаме“, т.е. самостоятелно явяване на двете партии. Може много да се говори дали е било правилно това решение. И двата варианта носят плюсове и минуси. Съвсем скоро ще видим дали лидерите на двете структури са постъпили правилно.

От друга страна, и патриотичните формации не се обединиха. Това на пръв поглед изглеждаше странно, защото всички те се борят за един и същи тесен електорален сегмент. Има няколко възможни обяснения за внезапното появяване и участие в изборите на десетина микроскопични партии, наричащи се сами патриотични, но на думи и дела очевидно пропутински и антиевропейски формации. Това са предимно създаване на комуникационен фонов шум как много партии говорят пропутински опорки, като охотно ги споделят в безплатните пакети по БНТ и БНР. Това допълнително усилва мъглата, в която хората трябва да опитат да се ориентират.

Посланията

Истинската част на кампанията започна с представяне на слоганите, които не бяха особено оригинални.

Трябва да се признае, че „Да си продължим работата“ на ПП е логичен избор с оглед на стратегията им – да припомнят, че са били на власт само 7 месеца, от които повечето по време на война, а половината при ярка съпротива на един от коалиционните партньори и липса на нормално парламентарно мнозинство. Както и да неутрализират яростната пропагандна офанзива на ГЕРБ, които положиха всички усилия да обвинят кабинета "Петков" за проблемите и кризите в страната.

„Ред в хаоса“ на ГЕРБ също напълно отговаря на стратегията на партията и на опитите й да припише цялата разруха на няколкото месеца от съществуването на кабинета "Петков". Както и на желанието й да се забрави дребният факт, че е била в управлението 12 години и носи огромна отговорност за реалността, в която живеем. ГЕРБ са управляващи през всички години на възможност за финансиране през Оперативни програми на ЕС, с малкото изключение на месеците на кабинета "Орешарски". На практика България не знае какво е да има друго управление с огромните възможности за инвестиции на еврофондове освен ГЕРБ. И никой не знае какво би представлявала държавата, ако друга партия има комфорта да управлява цял или поне половин мандат. Явно целта на ГЕРБ е да не допусне това.

"Демократична България" заложи на интелигентно послание, опит да се спре с фенщината и експлоатиране на страха на хората. „Да се доверим на разума“ е толкова честно казано, че има огромен шанс в мъглата да не се разбере. В мъглата малцина се доверяват на разума.

За посланията на псевдопатриотичните партии няма смисъл да се говори. Те варират от „Путин е бог“ до „Ще направя парламентарна комисия за разследване на кемтрейлс".

Ако анализираме съдържанието на нападките по партийна линия, веднага ще се види следната тенденция. ГЕРБ, ИТН, ДПС, "Възраждане", партията на Янев, ВМРО и всички други от спектъра „консерва-дясно-Путин-е-велик-но-понякога-не-го-казваме-силно“ атакуват предимно и само ПП и ДБ. Никой друг. И не се атакуват помежду си. Това особено ясно се видя на дебата по Би Ти Ви.

А за финал…

Като цяло стратегиите на голяма част от партиите изглеждат притеснително координирани, насочвани от общ център и целящи едни и същи резултати независимо от кой спектър се представят самите формации. Посоката на постепенно откъсване от западната демокрация и връщането в орбитата на кремълския диктатор е постоянна и неизменна. Само в мъглата понякога не е ясно кой открито си го признава и кой не.

Надеждата е на изборите да се вдигне много избирателната активност. Така някои от маргиналните образувания няма да влязат в парламента и схемата може поне малко да се разбие. Но ако избирателната активност е ниска, особено под 39%, има голяма вероятност ГЕРБ+"Възраждане"+ИТН+Янев да имат около 48% от местата, или 116 бр. Тогава с няколко гласа от ДПС или БСП може да имаме стабилно мнозинство на Потоко-строителите за следващите няколко години.

Или както пееше великият Тодор Колев: „А след мъглата… А, пак мъгла…“