ЕС ще си има проблеми с интеграцията на Западните Балкани, заключи историкът проф. Матанов

"В България не се говори постоянно за проблема Северна Македония, докато в Република Северна Македония само това се прави." Това каза за БНР историкът проф. Христо Матанов, който направи обзор по темата за изминалата 2022 година. Той открои т.нар. френско или европейско предложение за вписването на българите като държавотворен народ в конституцията на РСМ като основно събитие за годината, касаещо двустранните отношения между София и Скопие.

"Абсурдно е в северномакедонската конституция да има босненци, а да няма българи. Нещата за нас могат да се разделят на две – до и след това предложение. Засега в парламента в Скопие няма квалифицирано мнозинство за приемане на френското предложение. Опозицията го бойкотира и по този начин бойкотира самото влизане на Северна Македония в ЕС", изтъкна той.

"Северна Македония като че ли не желае да влезе и това като че ли си личи."

"Преди френското предложение живеехме с впечатлението, че България изостава от процесите", отбеляза Христо Матанов. По думите му привидно езикът на омразата се е увеличил, тъй като в Северна Македония "омразата е институционална".

"Но не бих казал, че тази омраза, която лъха от средствата за масово осведомяване, обхваща цялото македонско общество. Има райони, които си траят, това траене го тълкувам като съпричастност с българската позиция. Това не трябва да ни успокоява", коментира Матанов.

"Българската страна продължава да прави малко по въпроса", смята историкът, който даде пример с версията за татарите. Според него предстои да видим дали Северна Македония иска да стане наистина член на Европейския съюз, "или само маркира".

"ЕС ще си има проблеми с интеграцията на Западните Балкани. Всички те са проблематични. Ще има големи проблеми и това ще трае десетилетия", прогнозира още проф. Христо Матанов.