Уточненията обикновено се правят на финала, но ще разчупя клишето със следното: (почти) не познавам Христо Иванов

 Ръкувал съм се с него при учредяването на “Да България” в салона на бившия палат на “Българо – съветската дружба” в София, където като пионерчета ни водеха на” мероприятия” – като на автомивка за промиване на невръстните ни мозъци, зацапани с някакви неосъзнати копнежи по западна музика, дрешки пр. гнили атрибути на обречения да мре всеки момент от загниване империализъм, пише Иво Инджев в своя БЛОГ.

Бях поканен на онова учредяване, но грешката беше поправена по-късно – остана си единствената от този род, защото и в “Да България” взе връх изискването за кристална чистота с близо 40 годишна давност за хора от моето поколение без разлика какво са направили през въпросните повече от 30 години от началото на разчистването на комунистическите обори и какъв принос имат в тази неблагодарна работа ( казвам го за успокоение на мнителните читатели, подозиращи, че не ми е чист косъмът и по този признак – не съм си близък нито с партията, нито с нейния лидер Христо Иванов).

Също така съм го срещал няколко пъти по улиците и сме разменяли по някоя любезност. Надявам се, че не съм му развалил реномето пред онези по-важни фактори, за които контактите с грешник като мен, са анатема. И толкоз.

Сега по същество за Христо Иванов, който не само привлече моето скромно внимание на политически наблюдател, но и се превръща все повече в открояваща се фигура в българския политически живот. Напоследък и с решаващата помощ на едни джуджета с великанска физика и с подобни претенции, които го обявяват за водач на едни градски джуджета, останал четвърти в електоралното състезание с тях.

Щом е толкова дребен сам по себе си и като водач на такива дребосъци в политическата борба, тогава защо, по дяволите, го дяволизират толкова? Не си ли дават сметка, че така го легитимират?

Дават си със сигурност и дълго време ( дълги години) правеха възможното да го неутрализират, да го давят в мълчание и прочее форми на маргинализиране. Както самият Христо Иванов уточни в едно предаване на БНТ, там е бил негласно забранен като събеседник от години насам ( след като напусна правителството на Методиевич). Само че явно не могат повече да се правят, че са твърде високи, за да го забелязват в нозете си. И се опитват да го стъпчат с тях, но им се получава като на затъващ в тинята слон срещу пъргав хищник, който го кара да мърда и да затъва все повече в нея.  

Може да сте позабравили, но да напомня, че Христо Иванов беше издигнат в ранг на основен враг от Методиевич още “приживе”, когато се изживяваше като властелин без алтернатива на политическия тепих у нас. Споменаваше го с повод и без повод, а истинските джуджета на медийна каишка покрай него се опитваха да го приковават с прякори към жълтия паваж на самотния му софийски остров като някакъв корабокруширал на брега Гъливер. Намираха за много продуктивно да плетат интригантски въженца за тази цел, с които да го привързват към майка му, за да му вменят вина за комунистическото минало на България. 

Още когато започнаха да го наричат с майчината му фамилия симпатията ми към него нарасна. Защото безсилието на преследвачите винаги ражда безумието на неадекватните “аргументи”. Щом не могат да му измислят друго, освен като псуват на майка, значи човекът е читав.

Една скоба преди да продължа: след като за Христо Иванов е приемливо да бъде наричан с майчината му фамилия за споменатите по-горе нужди, защо да нямам правото да наричам бившия ни премиер по бащино име и по руски образец- идея, която ми даде  гласът му от онзи запис, в който споменава Валентин Златев като Василиевич? Питам, защото някои се опитват да ми откажат това публицистично право, от което се ползвам, за да подчертая доколко Методиевич напомня на руски политически продукт, пръкнал се от Матушката у нас.

Ето че Слави Трифонов, който май си вярва че е антипод на Методиевич, се намеси в състезанието кой от двамата да демонизира Христо Иванов повече и по-(еднопо)сочно, т.е. по – примитивно. За да подчертае превъзходството си на победител, новоизпеченият политик от Учиндол имитира Методиевич с фамилиарни подвиквания и бабаитски риторични въпроси към Христо Иванов от рода на “кой си ти, бе”. При това постига тези висоти на падението в същия жанр на автоинтервюто пред негов приближен, изобретен у нас от Методиевич, който повече от година насам да ни обстрелва със записи на неговите монолози пред негова служителка.  

Малко по-назад в това съревнование остават другарите от ДПС, но и те “погнаха” напоследък Христо Иванов и го откроиха солидарно с Трифонов и Методиевич като враг номер едно на тяхната селищна система. Досущ като при онзи малоумен лозунг от времето на комунизма, изписан на входа на Тутракан ( в днешно време –    Банкя, Учиндол и т.н.):

“Роналд Рейгън – враг №1 на Тутраканската селищна система”!

Трифонов, за разлика от Методиевич, който разсмива публиката без да иска, има(ше) претенцията да я развеселява съвсем преднамерено, макар други да му пишеха смешките на шоумен. Явно сценаристите му, освен че често преписваха стари вицове и си приписваха откривателството на техния хумор, не могат да напуснат полето на плагиатстването и в качеството си на политически съветници. Ако не беше така, щяха да проумеят, че си просят обратния ефект със съветите си към техния водач да се държи досущ като Методиевич и по съвсем конкретния казус с открояването на Христо Иванов като основна мишена на тяхната персонализирана стрелба.

Постигат единствено обратния ефект на рикошета. Не че Иванов е железен и за него “бронебойни патрони няма открити”, но дори и на полето на хумора той многократно ги превъзхожда с иронични забележки срещу техните забежки. А хуморът и иронията, както знаем, са тънка работа ( не е като за хора с дебелашко себеусещане за превъзходство). Тънка е, както отбеляза и рускинята Елеонора Митрофанова преди няколко дни, говорейки за президентските избори в България. Толкова е тънка, че може да се скъса и да ти “скъса “г.за”, както пее в една своя песен Трифонов.  

И понеже въпросните съветници на Трифонов не са глупаци ( опазил ме Началника на Методиевич да намеквам подобно нещо), явно го правят от зор. Което е добра новина за хората, които искат да бъдат ръководени от нормални политици, а не от простаци и ексцентрици, които си чешат егото без да могат да предвидят последиците. Голяма ще да е нуждата им да (не) управляват!