Министърът обясни, че от 2001 година са разкрити повече частни, отколкото държавни болници

Целта ни е да оптимизираме разходите в системата, за да можем да намалим доплащането за здравни услуги от страна на пациентите, като същевременно те получат една добра здравна услуга. Не става въпрос за увеличаване на здравната вноска. Това заяви в предаването „Денят на живо” по NOVA министърът на здравеопазването професор Христо Хинков.

"Бюджетът е основен инструмент за доброто здравеопазване. Защото доброто общественото здраве е свързано с профилактика, към здравословния начин на живот и промоцията на здраве. Всичко това обаче е свързано с профилактични национални програми, които за съжаление имат много бедно финансиране", подчерта министърът. Той потвърди в ефира на предаването, че до 4 юли за пациентите с Миастения гравис ще бъде извършена спешна доставка на животоспасяващото лекарство Калимин (Kalymin).

По думите му в Бюджет 2023 година средствата за профилактика по НЗОК са запазени плащанията от миналата година. „Имаме увеличение на средствата за извънболничните дейности. Има и предвидени пари за допълнителен трансфер от бюджета на МЗ, свързани с лечение на деца до 18-годишна възраст. Като цяло бюджетът, предвиден до края на тази година, следва принципа постепенно да се изнасят медицински дейности и изследвания извън болниците. Тенденциите през последните 10-15 години са непрекъснато увеличаване на парите за болници и лекарства. А това не води до драстично подобряване на здравно-демографските показатели”.

Той коментира, че това не означава, че ще има по-малко пари за болниците, а когато се разболеем – ще разчитаме на извънболничната помощ. „Просто ще се променят съотношенията в бюджетите. Парите за болници ще са толкова, колкото са необходими. Успоредно с това ще върви и една оптимизация на болничната помощ. Към момента сме на челните меса в Европа по брой на болниците на глава на населението. имаме повече болници, отколкото са ни необходими”, подчерта той.

Министърът обясни, че от 2001 година са разкрити повече частни, отколкото държавни болници. „Всичко е за сметка на частното инвестиране в здравеопазването. Моята идея не е да създавам мораториум в разкриването на нови здравни заведения. Не мога да спра частната инвестиция. Това, което мога да направя е да направя един преглед на възможностите на НЗОК да поема нови договорни партньори. Защото в момента всеки, появил се на пазара и пожелал такъв договор, го получава. Няма болница, която да може да се издържа от частни плащания. Хората са неплатежоспособни, а медицината е скъпа”.

Професор Хинков коментира и въпроса как може да се намали доплащането от страна на пациента. „Увеличаването на договорните партньори към НЗОК – на практика при една и съща цена на клиничната пътека и една и съща цена или може би постепенно увеличаваща се медицинска услуга, заради оскъпяване на лекарства – води до това, че болните доплащат тази разлика от джоба си. Именно в това се корени тази оптимизация и възможност хората да знаят, че когато са осигурени – получават определен пакет от услуги. Колкото се може по-голям. А той е възможен за постигане. Това е така нареченото универсално покритие, изисквано от СЗО”.

Един от начините според министъра за оптимизация е изсветляването на отношенията между болниците и НЗОК. „Създаването на Националната здравно-информационна система цели именно това. Едва ли ще ми стигне времето, за да опиша всички дупки, през които изтичат средствата от този „здравноосигурителен чувал”, който пълним всички с нашите вноски. А здравната вноска е най-ниската в цяла Европа. Не говорим обаче за увеличаването ѝ”, посочи професор Хинков.