Храни, които отключват рак

0
Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието
Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието

Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието.

Но за разлика от нея тази не затихва. Болестта е във възход от 1940 г. насам. Възрастните лекари са слисани. По тяхно време е било изключителна рядкост млад човек да развие рак. Днес от тази болест масово умират 30-40 годишни, умират младежи и деца. Нещо се е сбъркало в живота от 70 г. насам и е довело до експлозията на рака, пише Mila.bg

Ето какво:

1. В храната ни се е прибавило огромно количество захар.
2. Храната стана изобилна, лесна, бърза и евтина. В резултат човечеството затлъстя.
3. Земеделието стана промишленост, както и животновъдството. Това промени човешките храни.
4. В околната среда има над 900 канцерогенни химикали, които преди 1940 г. не са съществували. Ние ги вдишваме или поемаме чрез храната.

Вижда се, че ракът и превенцията му в най-голяма степен зависят от това какво ядем. Едни храни стимулират развитието на тумори, други го блокират. И би следвало медицината да е изготвила антиракова диета, а лекарите да ни казват кои храни да избягваме и на кои да наблягаме.

Лекарите обаче, дори онколозите, имат бегли познания за храните. Някои си нямат и представа за техните било канцерогенни, било лечебни свойства. Д-р Давид Серван-Шрайбер, сам разболял се от рак, описва този парадокс в своя издаден и на български бестселър “Антирак”. От лекуващите го лекари той получавал твърде общи съвети, за които би се сетил и сам: да яде повече плодове и зеленчуци, да намали мазните храни и алкохола.

Защо медиците не спазват завета на Хипократ: “Храната да ти бъде лекарство и лекарството да ти бъде храна”? Защото познават свойствата на фармацевтичните продукти, а не на разни храни, чайове и билки. В медицината се допуска препоръка към пациента да се променя само в един изрично определен случай: когато е направена серия от т. нар. двойно слепи изследвания за ефикасността на дадено лечение при хората. Затова един онколог не обръща внимание на опитите с мишки, докато не бъдат направени и с хора. И да е прочел за някой пробив, той чака този пробив да се материализира като кутия с хапчета в аптеката.

За всяко ново средство против рак се харчат 1 млрд. долара. Но тази инвестиция се връща с огромна печалба на фирмата, която държи патента на новото лекарство. Най-доходоносното хапче в историята на фармацията е липитор. В пика на продажбите му то носи $ 1 млн. на час, $ 9 млрд. на година. Но липитор е синтетична молекула с тесен сектор на въздействие и не може да се сравни с необозримата сложност от съставки на някоя естествена храна, например малините.

Да се инвестира голяма сума за доказване на тяхната полезност е нерентабилно, защото малините не могат да се патентоват. И да последва скок в продажбите им, той няма да покрие разходите и да напълни джоба на инвеститора. Затова и никой не изследва върху хора антираковото действие на дадена храна. Затова и още няма диета против рак.

И все пак има доста данни за биохимичните ефекти на раковите и на антираковите храни. Д-р Колин Кембъл от Корнуелския университет ги обобщава така: Туморът е като плевел. В първата фаза на развитието му той е семе, попаднало в градината. Следва фаза на поникване (активация). В третата фаза (разсейване) растението бурно се саморазсажда, нахлува в лехите и излиза чак на тротоара. Растение, което не се саморазсажда, не е плевел. Същото важи и за туморите.

Появата на опасно семе зависи от гените и от средата: токсини, радиация, химикали. Поникването обаче зависи от диетата. Даже при добри условия за активация (лоша храна и вредни навици) дневно само една от 10 000 ракови клетки може да стане тумор. Хората носят в телата си еднакъв брой микротумори, но ги потискат чрез храната, също както градинарят бори плевелите чрез въздействие върху почвата. Нашето тяло е почвата за раковите семена. А храната ни е тор или пестицид за тях.

Модерни храни в примитивни стомаси

Генетически тялото ни е нагодено към диетата на първобитния човек. То още не се е приспособило към земеделските храни. Земеделие има от 105-110 века, а това е доста къс период за пренастройване на гените. Нужни са десетки хиляди години, за да свикнат телата ни с малкия брой култури в сравнение с дивите растения и с месото на малкото видове домашни животни в сравнение с дивеча.

А промишленото земеделие, развило се след 1960 г., свежда цели 56% от приеманите калории до 3 източника, като и трите не са съществували през палеолита. Това са захарта, бялото брашно и трансмазнините. И трите директно подхранват рака.

Биомасата (тоест живата материя на Земята) е предимно дървета и листа, които нашите стомаси не мелят. Само малка част от растенията и животните са годни за консумиране от хора и си струва да бъдат събирани и улавяни. Преди, да речем, 2 млн. години едно стадо от 10-15 човекоподобни самци и самки плюс техните деца всекидневно е обхождало обширен район, за да се храни. Събирало е всичко ядливо: плодове, треви, гъби, корени, ядки. По онова време под 0,1% от растенията на 1 хектар са ставали за ядене. Останалите са били несмилаеми (дърветата), нискокалорични (някои мекотели), или отровни (някои гъби). Други пък са били трудни за събиране (като насекомите и ларвите им).

А земеделието доведе нещата дотам, че хората вече усвояват 90% от биомасата на 1 хектар. Този хектар изхранва 10-100 пъти повече земеделци и скотовъдци, отколкото ловци и събирачи.
За първите хора месото е рядко угощение. Едни животни са били опасни за лов, а други са били неуловими. Едва когато си прави оръжия, човекът слага на трапезата си месо и риба, но като редки деликатеси в малки количества. Така можем да определим първобитната диета като сбор от 90% растителни и 10% животински храни.

Но човекът се изхитрява да култивира онези малко на брой видове растения и животни, които са годни за изяждане от него. С времето питомните животни изместват дивеча като основен източник на белтъчини за хората. Овце, крави, кобили, сърни, як, биволици, камили вършат 5 жизненоважни услуги на човека: дават мляко, месо и тор (за посевите), теглят плугове и носят товари. Докато са живи, те осигуряват много повече калории, отколкото ако бъдат заклани и изядени.
А повечето калории означават и повече деца. Затова земеделците и скотовъдците са взели бърз превес над ловците и събирачите, изтласкали са ги в негодните за земеделие райони и са ги обрекли на изчезване. Заедно с тях обаче изчезва и здравословното съотношение от 90:10 растителна към животинска храна. От него днес няма и помен.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

До ВиК - Русе: Асфалтират улица "Муткурова". До един час асфалтът ще е готов за рязане.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари