Има болести, които не се лекуват и увреждания, които са завинаги.

Но хората могат да живеят с тях по-дълго или по-кратко – в зависимост от медикаментите, с които се поддържат.

Миролюба Бенатова разказва историите на 11-годишния Ангел и 20-годишния Веско. И двамата са заключени в тела на малки деца. Имат тежки заболявания, които им пречат да наддават килограми. За тях храната е лекарство, но не всяка такава, а специална, висококалорична, която близките им трябва да купуват сами.

Лили и Стефан от Лесново гледат своя внук Ангел. Той е с ДЦБ. Не наддава килограми и неотдавна

„Сама се научих на абсолютно всичко. Беше ме страх, но се научих”, споделя Лили.

От приятелите си в „Системата ни убива” тя разбира, че има специални храни, които ще осигурят на Ангел по-устойчиво наддаване на килограми и стабилност

„Едно малко шишенце от 200 гр. е 5-6 лева. А аз не мога да му купувам по едно, а поне по 10. Държавата с нищо не ми помага”, казва още Лили. Тя е напуснала и работата си, за да се грижи за Ангел. Категорична е, че никога не би го оставила в дом, защото той е нейната утеха.

Лена и съпругът й отглеждат тежко увредения си син от 20 години.

„Когато той се роди, ми казаха, че едно на 50 000 деца се ражда с проблем като неговия – липсващ участък на четвърта хромозома. С годините сама се учех как да го гледам. Водех го по лекари, но те го гледаха като извънземно”, разказва Лена. И допълва, че преди 10 години открива „вълшебната” за Веско храна. Разчита обаче на дарения, за да може да му я купува. На месец разходите по това перо са 516 лева.Без тези храни обаче теглото на момчето веднага спада драстично.

От 2010 г. насам Лена пише молби до всички институции висококалорийната храна да бъде поета от Здравната каса. Отговорите от министерството прехвърлят решението към група експерти, които трябва да решат дали храната да се впише като лекарства, а болестта да влезе в списъка с редките заболявания. Това все още не е факт.