„Нищо от това, което е обещано, не се случва. Имитира се дейност, провеждат се едни работни срещи, преписват се закони, като се сменя една запетайка и нищо. Дали сме срок до 1 октомври, но никак не сме обнадеждени. Ако не се реализира реформата, ще продължим с протестите и те ще са много по-мащабни“.

Това заяви бургазлийката Гергана Маврова, майка на дете с увреждане и двигател за провеждането на палатковия лагер в морския град, предава Черноморски фар. Той изникна на 11 юни, като част от протестите „Системата ни убива“, обхванали страната. До последно в Морската градина дежуряха на смени, издържайки на летния пек и неудобства.

Три са важните закони, които протестиращите искат да видят, че са гласувани в парламента до 1 октомври - за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги. Основното им искане е подпомагането за човека с увреждания да се определя от потребностите на всеки отделен човек, а не от ТЕЛК-решението, както беше досега.

„Процентът ТЕЛК нищо не говори – има хора със 100% зрително увреждане, но можещи да се оправят сами. Има хора със 100% ТЕЛК – абсолютно неподвижни, които не могат да отидат никъде. Но и двете увреждания са третирани еднакво, защото е даден 100% ТЕЛК. Това е една хартийка, която не означава нищо. Тя не казва какви са потребностите на човек, какво може и какво не може да прави, от какво има нужда“, посочва Маврова.

Протестиращите не се уморяват да повтарят, че всичко трябва да е индивидуално, според конкретните увреждания, а не помощ на калпак, както е досега. Хората от палатките смятат, че това, което предлага социалното министерство не е реформа, а малко повече пари. За тях промените в Закона за хората с увреждания, които сега се анонсират са минимални и не покриват техните искания.

„Преписан е старият закон, с малки изменения. Нищо от това, което трябваше да се случи не е налице. Включително и регистърът на хората с увреждания, който сега пак ще се прави, а трябваше да е готов преди години. За това са дадени 5 млн. лв., но никой не търси отговорност. Сега, доколкото разбрах, се възлага на същия човек, който не го е изготвил“, коментира Маврова.

Тя самата изпитва на гърба си цялата тежест на несъстоялата се реформа. Грижи се за дъщеря си, която е със 100% ТЕЛК. В ежедневните ангажименти по болното си дете, буквално е забравила за себе си. От 12 години е вкъщи, за да може да му помага.

„Държавата, не осигурявайки на детето ми лична помощ, ме прави паразит. Вместо аз да я придружавам до училище, тя би трябвало да има асистент, а аз да работя и да съм полезна за обществото. А сега сме като скачени съдове“, споделя болката си бургазлийката.

Убедена е, че реформата за хората с увреждания ще засегне цялото общество, защото в момента парите на данъкоплатеца потъват някъде, но не там, където трябва. А хората с увреждания са поставени в унизително положение – освен, че живеят недостоен живот, са принудени да просят и събират помощи за лечение.

Системата е опорочена, неадекватна, е мнението и на Дария Иванова – председател на Конфедерацията за защита правата на децата и семействата на деца/лица с увреждания. Тя самата участва в работните групи за изготвяне на промени в исканите закони. Но, въпреки това подчертава, че отдавна не вярва на обещания.

„Още от 2009 година имаме обещания, но нищо не се случи. Палатките ще останат, докато стане реформата. Палатките са нашето средство, което ни помогна да стигнем до тук. Все пак след 7 протеста, Бойко Борисов благоволи да се срещне с нас, досега не отговаряше на нашите покани за срещи“, каза за Иванова.

Заради личния ангажимент на премиера изчакват до 1 октомври. Но все пак са сложили брояч пред парламента и той отмерва времето на властта. А до палатките пред Народното събрание са донесли бали сено – символиката е с тузарския остров Бали, на който събират тен много от властимащите.

Протестиращите все пак отбелязват някои положителни индикации – като обявените промени в подкрепа на децата-сираци и за децата с един родител.

„Досега само защото не са в институции, а ги гледа собствената им баба, децата-сираци нямаха право на пенсия. Това е масово – над 5000 са тези деца. Ако бабата е с пенсия от 200 лева как да ги гледа? Поне да се плаща наполовина от това, което държавата дава на приемните родители. А нали всички се стремим децата да се отглеждат в семейна среда. Подпомагането трябва да е според нуждите – колкото и да са малко парите, да са разпределени по най-добрия начин. Същото да е и за децата, които се гледат само от единия родител“, е становището на Дария Иванова.

Съвсем скоро се очаква Министерството на труда и социалната политика да представи проект на Закона за хората с увреждания, в който ще бъдат отразени бележките на родителите и организациите на хората с увреждания. Проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане най-късно до края на месец август, за да може да бъде разгледан от Министерския съвет и до края на месец септември да бъде внесен в Народното събрание, обещават от правителството.

До края на септември пък работна група към Министерството на здравеопазването ще разработи механизъм за плащане, оценка на качеството и контрол на медицинските изделия за хората с увреждания. Дотогава Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето ще проверят всички дневни центрове за пълнолетни хора с увреждания и част от дневните центрове за деца и младежи с увреждания. Резултатите щели да бъдат вписани в доклад през октомври.

Що се отнася до бъдещия регистър за хората с увреждания – в него ще бъдат обобщени данни от НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза НЕЛК и ТЕЛК и функционирането му трябва да започне от януари 2019 година.

Хората с увреждания са категорични, че ако има воля, до 1 октомври могат да се гласуват и трите закона – за личната помощ, за хората с увреждания и за социалните услуги. „Ако това не стане, ще излезем на още по-голям протест и ще направим това, което се каним отдавна – ще подадем обща молба до европейските посолствата за социална закрила“, заплашват недоволните.