Хората без постоянен адрес в България са 81 360.

За този проблем става ясно от данните, които БХК получи през април от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Данните са предоставени като информация от регистрите на населението и бяха изискани от организацията ни в опит да очертаем по-ясна картина на това колко хора в българското общество нямат достъп до различни права и услуги, които по принцип им се полагат като граждани на страната ни.

Липсата на постоянен адрес е абсолютна пречка за издаване на лична карта и възпрепятства упражняването на редица права като правото на свободно придвижване, на труд, правото на участие в свободни избори, правото на собственост, правото на социално и здравно осигуряване, правото на сключване на брак и т. н. Освен това лична карта се изисква за справка при предоставянето на всички административни, банкови, нотариални и други услуги.

Регистрацията по постоянен адрес е определяща за местната компетентност на органите, които могат да съдействат за лица от крайно уязвими групи за удовлетворяване на техни базови потребности – социални помощи, здравни услуги, жилищно настаняване, образование.

Хората без постоянен адрес в момента в България са общо 81 360. Става дума за лица, задължени да заявят постоянния си адрес, които не са го направили. От тях българските граждани са 75 406, а чужденците – 5 954. БХК получи информацията, след като на 5 март 2020 г. Административен съд – София-град отмени незаконосъобразния отказ на министъра да я предостави.

От общия брой хора без постоянен адрес 75 406 са лица, подлежащи на адресна регистрация по реда на Закона за гражданската регистрация, за които има създаден електронен личен регистрационен картон на български гражданин и за които в регистъра на населението – Национална база данни „Население“ (РН – НБД „Население“) няма данни за валиден постоянен адрес.

Останалите 5 954 лица без постоянен адрес са чужденци, подлежащи на адресна регистрация по реда на българския закон, за които има създаден електронен личен регистрационен картон, но няма данни за валиден постоянен адрес. 

Въпреки отговорността на ресорния министър да следи и упражнява контрол върху изпълнението на Закона за гражданската регистрация, той не разполага с данни за броя на лицата, на които кметовете са отказали регистрация по постоянен адрес. Тази порочна практика е страничен резултат от промените от 2011 г. в закона, направени за избягване на т. нар. „изборен туризъм“. До тогава заявяването на адресна регистрация ставаше свободно, но след измененията се изисква документ за собственост или за ползване на жилището.

„Липсата на дом е пречка за адресната регистрация. Липсата на адресна регистрация води до липса на документ за самоличност. Липсата на документ за самоличност обуславя липсата на доходи и дом. Това е омагьосаният кръг, от който най-бедните членове на обществото ни не могат да излязат сами“, коментира адвокатът от Правна програма на БХК Диана Драгиева.

Още през 2017 г. окончателният доклад за оценка на жилищния сектор, изготвен от Световната банка за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, акцентира върху съществуването на дискриминация и социално изключване поради липса на адресна регистрация или документи за самоличност. В същото време министърът на регионалното развитие и благоустройството разполага едновременно с изключителни правомощия в две критично важни за съществуването на най-уязвимите общности области – гражданската регистрация и жилищната политика.

Затова от БХК ще призовем именно министърът да анализира данните, с които разполага, да изготви и публикува последваща оценка на въздействието на разпоредбите, уреждащи адресната регистрация, както и да предложи мерки за справяне с проблема.