Химикът Димчо Димов, който дълги години е работил в научноизследователския институт към разградския завод за антибиотици, е на път да създаде и предложи надежден препарат за спасение от COVOD-19

Препаратът е на базата на разработвано от него преди десетилетия лекарство против грип „Цитогвардон“.

Дали обаче изобретението ще се наложи? Бюрократичната процедура за изпитанието и узаконяването е сложна, дълга и тромава. В момент, когато светът очаква скъпи ваксини срещу опасния вирус, големите фармацевтични компании нямат интерес на пазара да се появи лекарство, което може да се прилага при първи симптоми на болестта, пък и е евтино, пише ekip7.bg.

Все пак Димов се надява българските институции да проявят интерес. Преди почти четири десетилетия, през далечната 1981 година, химикът Димчо Димов започва да разработва схемата на лекарствен препарат против грип. Днес „Цитогвардон“ дава заявка за евентуалното спасение от коварния коронавирус.

Спокойно може да се каже, че лекарственият продукт е създаден на разградска почва. Голяма част от натрупания си стаж инж. Димов, който е родом от Исперих, придобива в Разград. След като завършва Техникума по индустриална химия във Варна, продължава образованието си в тогавашния Химико-технологичен институт в Бургас, където за две години изкачва научните стъпала като асистент по физико-химия. Професионалната му реализация го отвежда обратно в родния Исперих, но пътят му го отвежда в Разград, където прекарва най-голяма част от живота си – цели 34 години. В областния център работи като химик в завода за антибиотици и инженер-химик в Научно-изследователския институт по антибиотици.

Идеята за създаването на лекарството идва от първоначалните експерименти около друг препарат. Това се оказва основната причина ученият да се премести от Исперих в Разград, а мотивите да продължи с разработката си са свързани със здравното безсилие пред различни болести, на което е ставал свидетел.

„Цитогвардон“ е създаден на базата на преработен витамин Е. Думата на препарата произхожда от латински език, а значението ѝ предполага предназначението му – да защитава клетката от проникването на вируса. Той се приема при първоначални грипни симптоми, като не позволява на инфекцията да се развие. 70-годишният Димов тества лекарството в лечението на себе си, в ефекта му се убеждават и негови приятели, както те самите свидетелстват. За последните 18 години, разказва ни той, не е боледувал нито веднъж от грип. Еднократно кратко неразположение е единственият му симптом за толкова дълго време.

Сега създателят му насочва оръжието си и срещу новия опасен коронавирус, като вече е прилагано на четирима души с положителни PCR тестове. В резултат времето, за което симптомите изчезват, се съкращава до 3-5 дни в зависимост от близостта на първите симптоми с началото на терапията. Лекарството, чието единствено противопоказание е възможността да влияе върху кръвосъсирването, задължително се комбинира с антистенокардин и друг продукт на инж. Димов – екстракт от съставка на жълт кантарион.

През септември самият учен развива симптоми на ковид – кашлица, загуба на обоняние и вкус, повишена температура и дори рязка загуба на енергия, нетипично за него. След приема на препарата под формата на капсули, оплакванията му постепенно затихват в рамките на около четири дни. Терапията прилага и брат му, който по професия също е химик.

Своята история за лечението с въпросния препарат в социалните мрежи преди броени дни сподели и дългогодишният приятел на инж. Димов Сергей Спиридонов. В средата на месеца се сблъсква с познатите симптоми – лека хрема и липса на обоняние. PCR тестът му и този на съпругата му, която е магистър-фармацевт, дават положителен резултат. Мъжът незабавно приема лекарството – домашно производство, а жена му последва примера му, след като състоянието ѝ се влошава. „И така изкарахме карантината на крака и без усложнения“, разказва Сергей, всичко минава на десетия ден, а последващите тестове дори свидетелстват за изградени антитела.

Дали наистина изобретението на инж. Димов може да се окаже така желаното решение в битката ни с коварния вирус – засега няма как да сме сигурни. Причината е, че не е легализирано и „повече от половин година машината за узаконяване се оказа блокирана“, както посочва ученият. „Има си стандартна процедура, която от 17-18 години ми се отказва от местната научна номенклатура“, допълва той.

След като изпраща първата си проба в БАН, получава като отговор единствено становището, че грипният вирус пробива с известно закъснение, колко – не уточняват.

До момента разработката на инж. Димов му коства около 8 хиляди. Видимите разходи са за оборудване и химикали, но „като труд – обикновено спях по 2-3 часа“, разказва ученият, а творението му отнема и най-малко 15 напълно безсънни нощи.

Сега първата стъпка е да се намери лаборатория за специфичния анализ, наречен хроматография. Опитите на учения в тази посока през годините обаче срещат само откази, а пенсията му вече е на привършване. Според него причините за пречките пред законовото прилагане на препарата за лечение са субективни. В момент, когато светът очаква изобретяването на ваксина срещу опасния вирус, големите фармацевтични компании нямат интерес на пазара да се появи лекарство, което може да се прилага при първи симптоми на болестта, смята той. От финансова гледна точка, те биха печелили повече, ако населението се ваксинира по два-три пъти годишно, което според Димов ще бъде необходимо, защото коронавирусът е изменчив.

Ако хипотезата на учения бъде доказана чрез специфичното лабораторно изследване, ще последват още химични преработки, след това медикаментът трябва да се тества при грипни вируси и чак накрая при ковид. До завършения вариант на „Цитогвардон“ са необходими месец-два и около 10 хиляди лева. Ако все пак лекарството се окаже ефективно оръжие в борбата със световната пандемия, едноседмична терапия с него би била достатъчна, за да се излекуваме. Стойността, на която Димов изчислява лечението, е 50 лева. Дали изобретеният от него препарат някога ще стигне до аптечната мрежа обаче не се знае. Но инж. Димов е категоричен, че сам, без съдействие, не може да продължи.

„Дали разработката ми ще бъде оценена от хората? Не знам, не съм гадател, но се надявам това някога да стане“, споделя своята вяра изобретателят на редица лекарства.