В отчитането на вноса на опасни отпадъци у нас цари опасен хаос.

На фона на шумните скандали през изминалата година и липсата на яснота какво точно се внася, в мъгла тънат и изготвяните от България международни доклади за контрол на опасните отпадъци, пише Сега.

Така хиляди тонове боклук, отчетен като изнесен от Италия за България през 2016 г., изчезва от българските документи за вноса. Според официалните данни, подавани от българските власти, в страната ни през 2016 г. не е внасян изобщо боклук за горене или RDF от Италия с код 19 12 10. В същото време според италианския доклад за износа към страната ни са изпратени общо  22 871 тона RDF. 

Министерство на околната среда и водите не отрече разминаването в данните, но твърди, че това се дължи на пропуски в италианските доклади за износа.

Това показва анализът на предоставяните от България задължителни национални доклади, подавани по силата на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. Страните по конвенцията поддват ежегодни доклади с отчитане на вноса и износа на опасните и други отпадъци, подлежащи на контрол по силата на конвенцията. 

Според доклада на България за 2016 година в страната ни изобщо не е внасян боклук с код 19 12 10 - горими отпадъци. В италианския доклад за 2016 г. обаче България фигурира с четири записа с код 19 12 10 - отчетен е износ на съответно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим боклук (общо 22 871 тона RDF). 

Този боклук не се появява на хартия през 2017 година, ако предположим, че е пратен в края на 2016 и е пристигнал през 2017. За  2017 г. България декларира внос от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия обявява износ за България в размер на 28 492 - малко повече. Боклукът от 2016 г. не се появява и в статистиката за 2018 г. - Италия декларира на три пъти износ към България на отпадъци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България отчита точно същия внос - на 14 934 , 22 372 и 5310 тона. 

През същата 2016 година от доклада на България за внос на отпадъци отсъстват и други крупни количества боклук, деклариран като внесен от Италия, но с друг код - 19 12 12 (други отпадъци, включително смеси от материали, от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11). Италия обявява износ на 14 400 тона и втори път - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, ако пращането им е било през декември. 

Според отговорите на министерство на околната среда и водите разминаването през 2016 година се дължи на пропуски в докладването, направени от Италия. Неслучайно италианските доклади за износ на RDF към България не са валидирани при приемането им, защото липсва посочен код на отпадъците, твърдят от екоминистерството. Оттам допълват, че докладването на вноса на RDF така или иначе не е задъжително, защото този отпадък по дефиниция не е опасен. Обявяването на количествата започнало през 2017-а година заради нарастнал обществен интерес. 

И двете обяснения само пораждат допълнителни въпроси.  Почти целият италиански износ на RDF - не само за България, а и за други страни, не е валидиран и за 2017, и за 2018 г. заради липсата на кодове, но това не е попречило изнесените количества да бъдат включени в насрещните български доклади за вноса. И през 2017 година, и през 2018 г. в таблиците ни за внос на същия този невадилиран италиански RDF e посочен конкретен код - Y46. Така едни и същи количества боклук, които при износа са с неясен правен статут, при вноса се оказват ясни. И двата доклада на България за вноса за 2017 и 2018 г. са валидирани, въпреки че италианските за износа не са.

Странно е и обяснението на екоминистерството, че декларирането на RDF-а не е задължително, защото не се явява опасен отпадък. Справка в други валидирани доклади показва, че ако RDF-ът е получен от отпадъци от домакинствата, подлежи на задължително деклариране. Справка във валидирания доклад на Великобритания от 2017 г. например показва множество записи за износ на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от домакинствата. Същият код е посочен в насрещните български доклади за вноса от Италия.

Министерство на околната среда и водите не отговаря дали декларираният износ от Италия през 2016 година, валидиран или не при отчета, е влязъл в България, както се е случило с невалидираните отпадъци през 2017 и 2018 година. "Дупката" в отчетения от България внос на отпадъци през 2016 г. обяснява и рекордния ръст, който страната ни отбелязва по линия на вноса на опасни отпадъци в следващата 2017 година. Поддържаната от секретариата на Базелската конвенция статистика показва, че общото количество опасни и други подлежащи на контрол отпадъци, внесени в България през 2016 г. са били 20 665 тона. Година по-късно България отчита внос на опасни и рискови отпадъци в размер на 150 206 тона. , като основното увеличение е именно по линия на внос на RDF. 

Хаосът в декларирането е съпътстван и от последващ хаос при извършването на проверки и липсата на яснота какво точно се внася у нас. Такъв бе случаят със заловените 147 контейнера отпадъци в Бургас и Варна, внесени за фирма "Блацион", които прокуратурата разследва. Според фирмата във вида на боклука няма нищо притеснително, според държавното обвинение вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени отпадъци.