Къде е справедливостта в това да се разхождат по улиците убийци?

Органите на съдебната власт трябва да са деполитизирани и безпристрастни. Проблемът е, че също както при останалите власти, противоречиви решенията на съда и прокуратурата могат да ерозират общественото доверие към цялата система. Ако ти или твой близък сте станали жертва на тежко престъпление, няма нищо по-нормално от това да искаш да видиш виновника в затвора, а не да се разхожда свободно, отбелязва Петър Карамфилов във вестник СЕГА.

Убийци на свобода

Човешката жестокост не познава граници. Затова работата на правоприлагащите органи е да наказват извършителите на престъпления, като това обикновено означава да бъдат лишени от свобода. По този начин тези хора се извеждат от обществото, за да не представляват опасност за околните, докато изтърпяват наказанието си. Разбира се, това става с влязла в сила окончателна осъдителна присъда, но дотогава е задължение на съда да прецени дали има опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие. През годините сме виждали, че тази преценка е субективна - понякога за леки обвинения те държат в ареста дълго време, а друг път си на свобода дори и за предполагаемо убийство.

Абсолютно оправдано е общественото недоволство от решението на Софийския апелативен съд да освободи срещу гаранция от 5000 лв. свекъра на убитата Евгения Владимирова - Пламен Владимиров, който на 20 октомври беше осъден на доживотен затвор заедно със сина си и неин съпруг Орлин Владимиров. Тялото на жената беше открито в куфар край Перник през ноември 2021 г, а малко след това бяха задържани и сочените за убийци. Делото приключи на първа инстанция 11 месеца, като от мотивите на Софийския градски съд могат да се направят сериозни изводи за психиката на осъдени и на какво са способни.

Бащата Пламен Владимиров, освен че е помогнал на сина си да укрият трупа на неговата съпруга, преди това той му е давал съвети как да извърши убийството. По делото имаше данни, че двамата са отишли да огледат хвостохранилището край Перник сутринта на деня на престъплението. Според съдията е особен цинизъм поведението на двамата след престъплението, когато в продължение на месец, те се опитваха да заблуждават близките, разследващите и журналистите.

Въпросът е, ако човек, способен на такава жестокост, чуе "доживотен затвор" от съдията, но след това бъде пуснат на свобода, какво има да губи, че да не извърши ново престъпление. Или пък да опита да се укрие от закона? Вместо тези фактори, апелативният съд в София взема предвид доброто поведение на Пламен Владимиров по време на делото, чистото му съдебно минало и влошеното му здравословно състояние. Решението на съдията, меко казано, огорчи близките на убитата Евгения, които се събраха на протест пред Съдебната палата в столицата. "В потрес съм, не може човек с доживотна присъда да бъде пуснат срещу 5000 лева. 5000 лв. струват ли един човешки живот. Той направи сина си убиец", коментира майката на Евгения пред БНТ.

Съдът обаче не е единствен в субективната си преценка по отношение на задържането под стража. Прокуратурата отнесе заслужена критика с действията си спрямо обвиненият за тежката катастрофа в събота вечерта, при която загина 61-годишният футболен треньор Ферарио Спасов. Само 24 часа след трагичния инцидент причинителят е пуснат срещу най-леката мярка "подписка" по преценка на наблюдаващия прокурор Йордан Кожухаров. Нито е готова автотехническа експертиза, нито пък изследването на кръвната проба на обвиняемия, че да се предполагат смекчаващи вината обстоятелства. Напротив, може все пак да се окаже, че освен че е шофирал с превишена скорост, е бил и под влияние на алкохол или наркотици.

Очевидно има проблем с решението на прокурор Кожухаров да не поиска задържане под стража, щом се намеси и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който нареди делото за смъртта на футболния треньор да бъде иззето от Окръжната прокуратура във Велико Търново и ще бъде изпратено на прокуратурата в Ловеч. Освен това започна проверка на работата на прокурор Кожухаров за три години назад.

Да избягаш е детска игра

Основното притеснение в тези два случая е дали сочените за извършители няма да се укрият от правосъдието. Ако това се случи, изобщо няма да е прецедент, а напротив - често срещано явление. България още не може да се пребори за екстрадицията на осъдения на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Той беше освободен от ареста през декември 2011 г., след като на първа инстанция беше оправдан от съдебния състав с председател Румяна Ченалова. Тодоров изчезна, след като на 4 декември 2013 г. на втора инстанция Софийският апелативен съд отмени присъдата на градските магистрати и го призна за виновен за жестокото двойно убийство. Убиецът беше открит чак в началото на тази година, след като е задържан на летището в столицата Ташкент при опит да излети за Истанбул.

Шест месеца пък бяха необходими да бъде открит обвиняемия за жестокото убийство на 24-годишния Димитър Малинов в Цалапица. Семейството и приятелите на убития обвиняват полицията в Стамболийски, че не е провела адекватно разследване и така е позволила на заподозреният Рангел Бизюрев да се измъкне. Първоначално се предполагаше, че той се укрива в Германия, където живее баща му, но след издадена европейска заповед за арест беше открит в Дания. Едва ли Бизюрев ще бъде екстрадиран у нас преди края на декември.

Пословичен е и случаят с издирваният в цял свят Евелин Банев-Брендо, който е осъден за наркотрафик в няколко държави. Банев беше задържан в Украйна за десетина дни през септември 2021 г. След това украинският съд го пусна заради междувременно придобито от него украинско гражданство. След това следите му отново се загубиха. Има индикации обаче, че Брендо всъщност е в България или поне е бил до пролетта. Това свидетелства пред “24 часа” на кмета на село Тлачене Тошко Сашов, който е заверил подписа на Брендо на пълномощното за адвокат Силвия Найденова, която го представлява в Софийския градски съд. Кметовете на малки населени места имат право да действат като нотариуси в определени случаи.

“Беше един ден в началото на пролетта. Към края на работния ден дойдоха мъже - с анцузи и куче. Казаха, че са ходили за трюфели, но поискаха да си направят пълномощно, защото им трябвало. Гледах му личната карта, подписа се пред мен, но нищо не знам за този господин, после научих. Няма как да го познавам. В документите му не пише “Брендо”, разказа кметът. В същото време справките на МВР и прокуратурата показват, че от издирването му няма резултат.

През 2020 г. "Сега" попита тогавашния главен прокурор Иван Гешев по Закона за достъп до обществена информация колко души, осъдени на затвор, към момента не са задържани и пратени зад решетките. Последва обаче мълчалив отказ. Последните официални данни сочат, че има 609 осъдени на затвор, които на се задържани, за да изтърпят наказанието си. Не е известно някой да е понесъл отговорност за изчезналите престъпници. Без значение дали вината е у МВР, прокуратурата или съдът, този проблем допълнително усилва чувството, че у нас липсва справедливост.