Хеликоптери, които изсипват пари по улиците: това е жива метафора за една драстична форма на стимулиране на икономиката от страна на централните банки, която привлича вниманието като възможен метод, който да помогне за изваждане на глобалната икономика от затрудненото положение, в което е изпаднала.

Идеята за "пари от хеликоптери" е проста: централните банки ще напечатат нови пари и ще ги раздадат на населението, подобно на доставка на хуманитарна помощ по въздух. Хората на свой ред би трябвало да похарчат или инвестират тези средства, което пък да доведе до повишаване на икономическия растеж и на инфлацията.

Потенциалната ефективност на този метод го прави привлекателен в свят, където централните банки се мъчат да тласнат нагоре ниската инфлация и растеж с използваните сега от тях инструменти: многократни понижения на лихвените проценти - често под нулата - и необичайни програми за стимулиране на икономиката като изкупувания на облигации.

Тъй като световната икономика е изправена пред опасността от дефлация - ниски цени и заплати в дългосрочен план, които убиват растежа - шумът от хеликоптерите, които носят чанти с пари се чува все повече в дебатите между икономистите.

"Парите от хеликоптери" може да са следващото голямо нещо, в момент, когато (хората, които определят паричната политика) достигат границите на стандартните неконвенционални практики", казва Андрю Кенингам, старши икономист в Capital Economics в Лондон.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги бе попитан този месец за евентуалното използване на "хеликоптерни пари", след като оглавяваната от него институция обяви нова поредица стимулиращи мерки, включително отрицателни лихвени проценти и по-масирано купуване на облигации с цел даване на тласък на инфлацията и растежа.

"В действителност не сме мислили или разговаряли за (този метод)", каза Драги. "Това е много интересна идея, която сега е обсъждана от учени икономисти и в различни среди", добави обаче той.

Носителят на Нобеловата награда за икономика Милтън Фридман предложи първи т. нар. "хеликоптерни пари" преди 50 години. Този метод е близък, но не е точно като количественото облекчаване - способа, използван от централни банки като Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Bank of Japan, Bank of England, ЕЦБ от финансовата криза и Голямата рецесия от периода 2007-2009 година.

При количественото облекчаване централните банки купуват държавни облигации от търговски банки. Те плащат, като увеличават по електронен път паричните суми в сметките, които търговските банки са длъжни да имат в съответната централна банка. Когато балансът по сметката набъбва, се създават нови пари.

Има само един проблем. Парите стоят в резервна сметка. Ако самата (търговска) банка е нестабилна, или е станала по-предпазлива при отпускането на кредити, то централната банка може да печата колкото пари си иска, но те няма да достигат до хората.

"Парите от хеликоптери" избягват тази зависимост от банките. Целта е парите да бъдат вкарани директно в обращение.

"Хеликоптерите пари" освен това по презумпция са придружени от гаранция, че са постоянна добавка към паричното предлагане, за разлика от количественото облекчаване, за което централните банки казват, че планират в определен момент да прекратят.

Както написа Фридман в труд от 1969 година, "нека си представим, че един ден хеликоптер лети над този район и пусне допълнителни 1000 долара от небето, които, естествено, ще са събрани набързо от (местните жители)". След това те ги харчат, засилват икономическата активност и тласкат нагоре инфлацията.

Други топ икономисти са предлагали различни варианти на същата тази идея. Британецът Джон Мейнард Кейнс, например, заяви, че правителството трябва да зарови бутилки с банкноти в стари въгледобивни мини и да остави хората да ги изровят, за да бъде увеличено паричното предлагане. През 2002 г. Бен Бърнанке, по онова време член на управителния съвет на УФР, а по-късно и негов председател, предложи "хеликоптерни пари" като начин за издърпване на Япония от дефлационното тресавище, в което е затънала.

Печатането на пари може да се превърне в катастрофа, ако правителството стане зависимо от него, или централната банка няма куража да го спре, когато то повече не е необходимо.

Възможно е тази практика да доведе до хиперинфлация, както стана в Германия през 20-те години на миналия век и по-наскоро в Зимбабве.

Времето да се печатат пари, твърдят поддръжниците на тази идея, е когато икономиката е толкова вяла, че инфлацията не е повод за безпокойство.

На теория централните банки могат да печатат пари и след това просто да ги раздават. Сегашната дискусия обаче се съсредоточава до голяма степен конкретно върху предложението на Бърнанке как е най-добре да бъдат пускани "хеликоптерите пари". Правителството понижава данъците и след това емитира нови облигации, които централната банка обещава да купува, на практика финансирайки по-ниските данъци с новите пари.
Бърнанке твърди, че една такава стъпка "почти сигурно ще е ефективен стимулант на потреблението и оттук - на цените".

Има няколко пречки. За разлика от количественото облекчаване "хеликоптерите пари" на Бърнанке увеличават държавния дълг, което може да подкопае доверието.

За да бъде решен този проблем, централната банка може да поеме ангажимент да продължи да купува облигациите, така че правителството да е сигурно, че ще е в състояние да разсрочва тези свои задължения.

Друг вариант е централната банка да може просто да се откаже от дължимите й суми по държавния дълг. Това обаче ще й причини големи загуби, които пък могат да подкопаят общественото доверие.

В случая на Драги договорите за Европейски съюз забраняват на ЕЦБ да финансира правителства. Законът и политическата съпротива няма да позволят това. Йенс Вайдман, един от двамата германци в управителния съвет на Европейската централна банка, отхвърли идеята, изтъквайки ефекта, който ще има тя върху финансите на самата ЕЦБ.

Освен това много правителства не искат да харчат повече средства. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле предложи бюджет за 2017 г. с малък излишък. Републиканците в Конгреса на САЩ казват, че искат по-малко държавни разходи и дългове, а не повече. Консервативното правителство във Великобритания набляга на намаляването на дефицита, а не на стимулирането на икономиката.

Япония, която е в дефлация от по-дълго време и чието правителство има огромни дългове, може да се окаже по-вероятен кандидат, прогнозира икономистът Кенингам.

"За ЕЦБ е много трудно да направи каквито и да било радикални промени", казва той. "Мисля, че Япония може да е мястото, където най-вероятно ще бъде изпробван (този метод), тъй като те имат по-големи фискални проблеми и по-малък проблем с координирането на фискалните и паричните власти, тъй като е една страна."

"Не мисля, че това ще се случи скоро, но ако попаднем в капана на много, много ниска инфлация и много голям държавен дълг за още пет години, то тогава неща, които сега изглеждат невъзможни, могат накрая да бъдат приложени", обобщава Кенингам.