Когато на 7 януари стотици деца пееха за вожда Ким Чен Ун по националната телевизия на КНДР, той се просълзи и ги почерпи със сладкиши. Кадрите обиколиха света. Ун е велик вожд и всички му се възхищават колкото им позволяват силите. Ако не даваш всичко от себе си, правиш лошо впечатление и… Но такива няма.

В петък сутринта подобни сцени видяхме в студиото на бТВ. Първоначално помислих, че Хекимян е получил Нобелова награда за мир докато съм бил в банята… Не беше това. Тогава ми хрумна, че сигурно се прощава с бТВ, защото заминава някъде далеч – я в Полинезия, а на МРС с марсохода… Тц, не беше и това. Капнах си няколко капки в очите и се съсредоточих. И тогава се светнах: Тони отива в кабинет, откъдето ще ръководи новините и няма да е в сутрешния блок. Добре де, рекох си, но защо тогава е този панаир като на погребение на руски олигарх или на циганска сватба? Възклицанията Ах и Ох се редуваха многократно – само Горан Брегович липсваше, честно!

Някакви хора се суетяха край Антон, назоваваха го редника, който е носил, но вече извадил от раницата маршалския жезъл! Чухме думички като „велик“, „обичаме те“, „ти направи“… Рекох си, да не би в бТВ сутин да ги стимулират с нещо по-така от енергийни напитки, но отхвърлих тази грозна мисъл...

По едно време осъзнах, че съм песъчинка на плажа и не мога да усетя грандиозността на момента. Пред очите ми се раждаше жив класик, исполин, телевизионен Атлас, а ас не можех да оценя предоставеният ми шанс.

Докато се отвращавах от себе си, моми и момци се хвърляха пред камерите като живи торпили, връчваха подаръци и цветя, след което с влажни очи сторваха път на следващата вълна щастливци.

Накрая Антон каза каквото бе редно да каже.

Преувеличавам, естествено. Защото отдавна съм изгубил чувствителност към положителното и постигнатото от другите. Зъл еснаф, мърморко, динозавър клет, издухана флигона и посредствен графоман – в това съм се превърнал. Или винаги съм бил.

Късно ми е да се променям, затова си тананикам Ницше (идиоти, знам, че не е композитор…) с неговото: Много е трудно да се различи лицемерието от наложените правила на благоприличие. Споко, на тази територия правим изключение.

Тони, Антоне, г-н Хекимян, многоуважаеми г-н началник, препрочети какво казва за приятелите и неприятелите Марк Тулий Цицерон - онзи дето Марк Антоний заповядал да му отрежат главата и ръцете и да ги заковат на форума в Рим, защото не се радвал на успехите му.... Ако имаш време, де.

Иначе суетнята беше мила. Какви ли сцени ще видим, когато един ден Хекимян оглави телевизията?

Ние, от коневръза, не ги разбираме тия работи, но понякога улучваме това-онова. По случайност.

Огнян Стефанов / FrogNews