Разсейващи фактори, като телевизия или разговор по време на ядене, карат хората, спазващи диети, да ядат повече по-късно през деня. Но най-вредният от всички навици е да се разхождаме насам-натам, докато се храним. 

Учени от Университета на Съри във Великобритания изследват група доброволки, за да оценяат влияението на различните типове разсейващи фактори по време на хранене. Те трябва да ядат блокче зърнена закуска при едно от следните три условия:

Едната група яде десерта, докато гледа серия на „Приятели“, втора - докато се разхожда по един коридор, трета - докато говори с приятели. 

После ги приканват да оценят вкуса на изядената закуска и да оценят колко им е харесала. Накрая ги канят на маса с различни храни, от които могат да ядат толкова, колкото искат. 

Храните са морковени пръчици, чипс, грозде и шоколадови бонбони.

Жените, които са изяли закуската си, разхождайки се, изяждат повече и посягат към бонбоните пет пъти повече, отколкото останалите две групи. 

„Яденето в движение кара хората да преяждат по-късно през деня",  казва водещата авторка на изследването, професор Джейн Огдън.

"Може би това се дължи на факта, че ходенето е мощен разсейващ фактор, който нарушава нашата способност да обработваме въздействието на храненето върху чувството ни глад. 

Или защото ходенето, дори по един коридор, може да се сметне за форма на тренировка, която може да оправдае преяждането като форма на награда. 

Когато не се концентрираме изцяло върху ястията си и процеса на приемане на храна, попадаме в един капан на автоматично ядене, в което не следим или не дори не съзнаваме храната, която току-що сме консумирали.“