Никой не знае колко бази на "Ученически отдих и спорт" функционират реално, нито как се стопанисват действащите

Знаете ли, че всеки български ученик има право да посети безплатен лагер в бази на "Ученически отдих и спорт" срещу 18 лв. на ден? Ако не, грешката не е във вашия телевизор, отбелязва Силвия Георгиева във вестник Сега.

Дружеството от дълги години съществува в сянката на удобната безконтролност и никой, дори принципалът му - МОН, не знае колко от базите му функционират реално, нито как работят те. Затова повечето тънат в разруха, а малкото останали западат поради лошо стопанисване. Наскоро част от порочните практики там бяха осветени от служебния министър на образованието проф. Николай Денков - негов 4-месечен одит установи, че дружеството е източило 8 млн. лв. за близо 293 000 фиктивни почивки на младежи, които са "летували" дори в нефункциониращи бази в Албена, Кранево и Балчик. Докладът вече е в прокуратурата, но въпросите ще понесе ли някой отговорност и ще започне ли все пак дружество да работи ефективно, остават без отговори. Продължават да мълчат и от "Ученически отдих и спорт" - управителят му Емануил Райчев, получавал 10 000 месечна заплата, така и не е коментирал по същество одита на МОН, както обеща, а вече 2 седмици отказва да отговори и на въпросите на "Сега".

Тука има, тука няма - колко са действащите ученически лагери

"Ученически отдих и спорт" ЕАД е търговско дружество със 100% държавно участие, под шапката на МОН. Основната му работа е да стопанисва предоставените му държавни бази и спортни съоръжения и да провежда в тях детски и ученически лагери. Конкретните условия за броя ученици, които трябва да приеме на година, сумата, която ще получи от министерството за целта и т.н., се уреждат в договор между дружеството и МОН. Последният такъв е от 2018 г. и обхваща 3 г. - от юли 2019 до юли 2022 г., отговарят от МОН. Съгласно него и последвал анекс от юни 2020 г., държавната фирма се задължава да осигури отдих на поне 48 258 ученици (около 16 000 годишно) и да реализира не по-малко от 482 598 настанявания в поне 30 почивни бази. Договорената единична цена на настаняване е 30.46 лв. на ден, т.е. това е дневната субсидия на ученик от МОН, а децата доплащат по-малки суми - 18 лв. за пълен пансион, 12 лв. за полупансион и 6 лв. за нощувка със закуска. Общо за последните 5 г. - от септември 2016 г. до септември 2021 г. - МОН е отпуснало на УОС около 20.6 млн. лв. - по първия договор от 2015 г. - 9.5 млн.лв., а по втория от 2018 г. - 11.1 млн.лв.

Оказва се обаче, че никой не знае с колко точно бази разполага фирмата (освен самото ѝ ръководство, което очевидно не смята, че дължи отчет някому). От служебния екип на МОН обясняват, че дружеството е регистрирано през януари 2005 г. със 165 държавни имота (156 бази, 3 административни сгради, 3 складови бази, 2 гаражни помещения и 1 апартамент). Но справка, предоставена от изпълнителния директор, показвала, че към момента в неговия капитал влизат 145 почивни бази. Какво е станало с останалите 20, в момента информация няма, но вероятно част от тях са били апротирани при скандалните сделки за апорти на ученически лагери в смесени дружества през 2005 г. От МОН уточняват, че от всички имоти само 59 почивни бази са били в състояние, позволяващо да бъдат използвани за почивки. "Какви са причините, поради които конкретна база е затворена, може да отговори единствено „Ученически отдих", отговарят от екипа на министър Николай Денков.

Енигма е и колко бази функционират реално. От интервю на директора му Емануил Райчев през 2018 г. научаваме, че от 160-те бази, които стопанисва дружеството (базите изненадващо се оказват 160!), реално работят едва 30. "Ние запазваме базите, към които има интерес. Общият капацитет, с който разполагаме, е около 1900 на море и 700 на планина", казва той пред БНР. За останалите 130 бази твърди, че "има добра воля на министерството да бъдат отдавани под наем в някакви разумни параметри, но това е сравнително тежка процедура и ще отнеме време".

От сайта на дружеството пък разбираме, че то разполага с 9 бази на Северното Черноморие, 7 - на Южното, 3 - в Рило-Родопския масив, 4 - в Старопланинския, и по един в Централен и Югозападен регион, т.е. базите са намалели до 25? От "Инициативата да върнем ученическите лагери на децата" пък твърдят, че в момента надали има и 20 бази, които са годни за употреба.

Глас в пустиня

Преди 3 г. група ентусиасти начело с Ивайло Шопски, създател на първото пътуващо читалище „Бащино огнище“, поставят ребром въпроса за неефективно работещите ученически бази. Тяхната инициатива "Да върнем ученическите лагери на децата", настояваща за нов регламент за ученическите бази и гражданско участие в управлението им, е подкрепена от над 5000 души и е разгледана в парламентарната комисия по образование през април 2018 г. Пред депутатите Шопски разказва за различни нарушения - за надписване на нощувки, за скрити фактури за хиляди левове, заблуждаващи МОН, за ползване на базите като частни хотели, за опасни връзки на шефовете с фирми за храна и т.н.

Информацията му е от първа ръка - Шопски е бил управител на една от почивните бази в Рила - "Шумнатица". Като такъв, той дарява заплатите си за обновяването ѝ и прилага изцяло нова концепция за ученическите почивки - активно популяризира базата сред училища, обновява я с доброволци, създава оранжерия, зоокът, музей, параклис, доказвайки, че от тази дейност може да се печели. Концепциите му за развитие на дружеството обаче, както и многобройните сигнали до ръководството за нередности, никак не се нравят на ръководството. "Лично бях притискан да давам неверни справки и да надписвам повече нощувки от действително реализираните, но нямаше как да се съглася", обяснява той пред "Сега". Шопски споделя, че когато дружеството е било под ръководството на Цветелина Николова, е виждал известна воля за промяна. След като тя е отстранена от поста си обаче, тази воля изчезва. "Няколко месеца се опитвах да влияя отвътре - чрез писма, сигнали, примери, стратегии. Бил съм в над 20 бази - изготвил съм план за обновяването им, не е нужен лукс, а нормални битови условия. Те обаче се тикат към разруха с цел да се продадат. Видях, че процесът на разпад е прекалено силен и че не мога да променя системата отвътре", обяснява той мотивите си да напусне поста.

Затова продължава да се бори за каузата отвън - с въпросната гражданска инициатива. Уви, сигналите му потъват и в комисията по образованието - на въпросното заседание през 2018 г. депутатите неглижират разказите му, дори изразяват възмущение от емоционалното му изказване. Единствено депутатът от БСП Ирена Анастасова изразява почуда как е възможно МОН да не знае какво се случва в подопечното му дружеството и да няма механизми за контрол. Всички останали или принципно се съгласяват с красивата постановка, че е добре базите да се развиват, или - както прави тогавашният зам.-министър Деница Сачева, контраатакуват. Изнервена от обвиненията на Шопски, тя призовава да се запази добрия, разумен тон. "Разговорите с презумпцията, че държавна институция ще даде фалшиви документи на парламентарна комисия, са абсурдни за здравия разум за 21 век", възмущава се тя на опасенията на Шопски, че "Ученически отдих и спорт" може да даде подправени документи на комисията, каквито практики той твърди, че е виждал в дружеството. Но последният одит на МОН я опровергава.

Сачева все пак обещава да създаде работната група в МОН, която да обсъди предложенията на гражданската инициатива. Но отбелязва, че трябва да се помисли дали възраждането на "тези 115 бази е целесъобразно и необходимо", тъй като означава инвестиции, и "дали вече няма други съществуващи възможности за осъществяване на този вид социална политика", още повече че дружеството е в състояние да отговори на не повече от 2% до 3% от интереса на училищата за почивки.

Самата работна група в МОН докладва пред просветния министър за куп приети решения - "Ученически отдих и спорт" следва да разработи рамкова програма за организиране на забавления на учениците, да проучи възможностите за сключване на договори с фирми, предлагащи аниматорска дейност, да огради базите си терен и охрана, да популяризира дейността си по всички комуникационни канали, да анализира наличната материална база и да обсъди възможностите за обособяване на хотелска част за семеен отдих в тях и т.н. "Приетите решения са изпратени за изпълнение на изпълнителния директор на УОС ЕАД с писмо от 17.01.2019 г.", обясняват от МОН. Дали всичко това е изпълнено, можем само да гадаем.

Контрол, колкото да не е без хич

Както винаги, ключов се оказва въпросът за контрола. Според договора между МОН и УОС дружеството трябва всяка година да се отчита на МОН, като дава справки за броя осъществени нощувки за ученици (с имената им и дата на раждане), които МОН субсидира. С анекса от юни 2020 г. обаче, непонятно защо, дружеството е било освободено от задължението да представя годишни отчети (такъв е нужен само в края на договора - през 2022 г.).

Пред депутатите Сачева обяснява, че "Ученически спорт и спорт" е еднолично търговско дружество с държавно участие и правомощията на министъра се ограничават само в избирането и освобождаването на членовете на Съвета на директорите, които от своя страна отговарят за оперативното ръководство. Логично е обаче, след като МОН плаща, да може да контролира дали парите на данъкоплатците се изразходват ефективно. Механизми за контрол очевидно има, но изглежда те не са били прилагани.

Според договора просветният министър например е определил длъжностни лица, които извършват текуща проверка на броя на настаняванията, отразен в онлайн системата на УОС (http://rezervacii.uos-ead.eu/), като данните от тази система се сравняват с данните в месечните фактури и справките към тях, подадени от дружеството. "Проверката е документална и отчита само това, което УОС регистрира в онлайн системата по отношение на броя осъществен отдих в съответните бази на УОС ЕАД за съответния месец, тъй като функционалностите на онлайн системата на дружеството позволява само такава проверка", казват от МОН.

Според Шопски обаче е елементарно да се направи истинска проверка, която да установи дали подадените данни от "Ученически отдих" отговарят на истината. "Обаждате се на семейството, чието дете е почивало в база на дружеството, и питате за колко нощувки е било там. Могат да се проверят транспортните фирми, командировъчните им листове и т.н. Варианти има, стига да има воля", казва той. Освен текущия контрол на бройките настанявания, Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор предвижда възможност за последващ контрол, който се осъществява от Звеното за вътрешен одит в МОН, обясняват още от МОН. Още повече че за проблемите в работата на "Ученически отдих и спорт" се знае от години. Различни одити на министерството установяват нередности от различен характер, като от 2006 г. насам са извършени общо 16 одита на фирмата. По-съществени нарушения са констатирани в доклад от 2014 г., където е установено, че е допуснато "изплащането на представени от дружеството некоректни бройки в повече при отчитането на почивали деца". "МОН е изплатило на дружеството 2.8 млн. лв. в повече. Сумата е възстановена на МОН чрез приспадане на месечните вноски, дължими по сключения нов тригодишен договор", посочват от там. Одиторите констатират в предходни доклади несъответствия в размера на изплатените възнаграждения по договорите за управление на изпълнителния директор и на членовете на Съвета на директорите.

Многобройни са сигналите и на Ивайло Шопски до редица институции - Управителния съвет на "Ученически отдих", МОН в лицето лично на тогавашния министър Красимир Вълчев, икономическа полиция, омбудсмана и т.н. Реални действия по тях обаче няма и едва при идването на служебния кабинет проблемите стигнаха до прокуратурата. Факт е, че няма как порочните практики в дружеството да са се случвали без покровителство от най-високо ниво. След като МОН огласи резултатите от одита си, от дружеството отрекоха обвиненията, заявиха, че министър Денков "вероятно е подведен, макар и несъзнателно", и провидяха политическа поръчка. Досега обаче не са опровергали нито една от констатациите.

НА ЗАГУБА

В годишния доклад за дейността на УОС за 2020 г. пише, че фирмата стопанисва 164 бази за отдих, от които работещи са само 30. Към края на 2020 г. в акционерния му капитал има 22.9 млн. лв. В дружеството работят 116 души на трудов договор, 4 от които са с договори за управление - това са 4-мата души от Съвета на директорите. През 2020 г. то е реализирало приходи от 4.8 млн. лв., а разходите му са 5.3 млн. лв., 36% от които са за персонала. Загубите му са 440 хил лв., през 2019 г. те са възлизали на 3.7 млн. лв.