Ледената покривка на Гренландия се е стопила до точка, от която няма връщане, а усилията за забавяне на глобалното затопляне няма да спрат процеса.

Такова е положението според ново проучване на изследователи от университета в Охайо, съобщи Си Ен Ен, цитиран от БГНЕС.

„Ледената покривка сега е в това ново динамично състояние, при което дори и да се върнем към климат, който беше по-скоро подобен на този, който сме имали преди 20 или 30 години, пак щяхме доста бързо да губим маса“, каза Иън Хауат, участник в проучването и преподавател в университета в Охайо.

Ледниковота покривка на Гренландия изхвърля повече от 280 милиарда метрични тона топящ се лед в океана всяка година, което я прави най-големият участник в покачването на морското равнище в световен мащаб, каза Микалеа Кинг, водещ автор на изследването.

Загубата на лед беше толкова голяма през последните години, каза тя, че предизвика измерима промяна в гравитационното поле над Гренландия.

Топенето на лед в Гренландия допринася повече от милиметър за повишаване на морското равнище всяка година и това вероятно ще се влоши. Планира се, че нивата на морето ще се повишат с повече от метър до края на века, изтривайки плажовете и крайбрежните имоти.

Крайбрежните щати като Флорида и ниско разположените островни държави са особено уязвими. Повишаване само с метър на морското равнище може да постави големи площи от бреговата ивица под вода. Четиридесет процента от населението на САЩ пребивава в крайбрежните райони, които са уязвими от повишаване на морското равнище.

“Има много места, например във Флорида, където само един метър би покрил много съществуващи сухоземни площи”, каза Кинг.

Проучването установи също, че леденото одеяло на Гренландия се оттегля с бързи изблици, което води до внезапно и непредвидимо покачване на морското равнище, което затруднява подготовката за ефектите.

Изследването използва четири десетилетия сателитни данни за измерване на промените в ледената покривка на Гренландия. Авторите установяват, че след 2000 г. ледовете на Гренландия намаляват толкова бързо, че снеговалежът не успява да навакса скоростта на топене от части от ледника, изложени на по-топлите океански води.