В четвъртък в един от най-авторитетните британски ежедневници излезе статия със заглавие „Поставянето на икономиката над етиката е лоша стратегия за ваксинация - България показва защо“.

Авторката Люба Късова е авторитетен международен консултант, работила по проекти с европейски институции, неправителствени организации като фондацията на Бил Гейтс и водещи световни медии.

Бащата на Люба си отива от COVID-19 през април, предава bTV. Това я провокира да направи сравнително статиситческо проучване, заедно с екипа си. Резултатите от изследването ѝ публикува в статии в „ЕУ обзървър“ и „Гардиън“. Основната ѝ теза е, че българското правителство се отнася нехуманно към възрастното население на страната.

Изводите от изследването си Люба обобщава така:

1. Нехуманната ваксинационна политика на бившето правителство;

2. Широко разпространеният скептицизъм спрямо COVID-19 и ваксините сред българското население;

3. Негативната роля, която медиите изиграха в България.

„Нехуманната ваксинационна политика на изходящото правителство се изрази в това, че за разлика от Англия и страните на Европейския съюз, които приоритизираха спасяването на човешкия живот, в България правителството приоритизира спасяването на икономиката“, смята Люба.

„До 17 май в България над 65-годишните бяха в четвърта група в приоритетните списъци за ваксиниране, давайки предимство, както каза експертът Димитрина Петрова на „почти всички останали в обществото“. Тази политика доведе до една от най-високото ниво на кумулативна смъртност в света, както и на липса на адекватна кампания за ваксинация. В момента България е на шесто място по кумулативна смъртност на милион от населението в света - 10 пъти по-висока от Индия. 90% от над 80-годишните все още не са ваксинирани в България, а в Англия 99% са. Между февруари и април тази година смъртността сред 70 до 89-годишните е била 3,4 пъти по-висока в България от тази в Англия“, казва Люба.

България традиционно се отнася скептично към ваксините, като един от основните показатели, които цитира изследването е факта, че едва 17% от българските общопрактикуващи лекари заявяват подкрепа за ваксинацията срещу 95% в Обединеното кралство, които биха препоръчали ваксини.

„За съжаление, българското правителство не се опита да повлияе на този скептицизъм чрез таргетирани кампании срещу дезинформацията, насърчаващи населението да се ваксинира срещу COVID-19, както направи английското правителство. Медиите изиграха негативна роля като подклаждаха скептицизма на българите към ваксините. От една страна не отразяваха проблема на високата смъртност особено сред възрастните хора. Но за сметка на това отразяваха без противоречие необосновано оптимистичната гледна точка на правителството и на г-н Ангелов за това колко леко била преминала третата вълна. От друга страна медиите често сензационно се фокусираха върху негативните реакции на единични лица срещу ваксините вместо да се фокусират върху статистиките за това колко са безопасни ваксините и как предпазват от смърт милиони хора по света“, казва Късова.

Според статията е много важно говоренето за проблема с COVID-19 да спре да се използва от политиците за манипулация и всички статистически данни по отношение на COVID случаите, хоспитализации или смъртността да бъдат анализирани по възраст, което до сега не се е правило и това да формира професионално здравните и социалните политики.

„Ценността, която правителствата придават на човешкия живот и хуманността на едно общество, са мярка за това колко добре една държава може да се справи с големи кризи като тази пандемия. България трябва да стане по-хуманна държава и така ще опази по-добре не само гражданите си, но и икономиката си“, казва Люба.

Основният извод, посочен в статията е, че скептицизмът на хората може да бъде преборен единствено с ясни послания и отговорност към хората.