Помолихме Стефания Николаева, взривила обществения дебат за турското робство с отвореното си писмо до кмета на Панагюрище,  да коментира участието на  премиера Борисов в предаването на Антон Хекимян по bTV.

Ето какво ни написа тя:

Господин Борисов, субсидии, партиен живот, етнически мир – приказки ли ще си разказваме?!

Няма да коментирам цялостното Ви представяне в компанията на Антон Хекимян, въпреки че не съм удовлетворена от повечето отговори.

Но твърдението Ви, че партийните субсидии не трябва да се пипат, тъй като са единственият начин политическите партии да запазят своята автономност от олигархични влияния, издиша.

Издиша.

Не ни подценявайте, защото ще сбъркате! Обичайте ни, за да Ви обичаме и ние

В Европа, която цитирахте, субсидиите са нищожни в сравнение с нашите. Премълчахте го, което  не означава, че ние не го знаем.

Знаем също, че финансирането на партийните кампании, надвишава петкратно получените субсидии. Допълнителните, големите пари, влагани в предизборни мероприятия,  партиите със сонди ли ги извличат от земята, или пак идват от олигархията? Как по друг начин да си обясним присъствието на сина на един местен кмет-феодал в парламентарната група на Реформаторите?

Въпросът е реторичен, отговорът – отдавна известен.

И за какъв партиен живот говорите, след като няколко поредни избирателни сезона партиите „Глас народен” и „Лидер”, получаваха субсидии, но не са известни дори с имитация на дейност след приключване на изборния ден?!

Според Вас, редно ли е партии, създадени само за усвояване на субсидии, да изразходват НАШИТЕ пари за неясни цели?!

Малко ли са ни таксите, плащанията, цените на тока, битовата престъпност, която ни прави още по-бедни и нещастни, че трябва  с нашите пари да поддържаме и партийния бизнес?!

На тази порочна практика следва да се сложи край! Социализмът с имперските партийно-комсомолски разхищения трябва да остане в 20. век. Всеки опит да се възпроизвеждат порочните практики от миналото ни приближава с още една стъпка към гражданска революция и нова национализация.

Това ли искате? Нова национализация? Предполагам-не, но обикновеният човек, който и днес живее като картофено човече, ще я пожелае.

Ще бъде по-разумно да  не си  разказваме приказки за партиен живот, а да  натиснете парламентарната група на ГЕРБ да инициира промени  в Закона за политическите партии, с включване на следните точки:

*Намаляване на партийните субсидии с 50%.  Ако народът реши да гласува доверие на някого, едва ли ще се повлияе от концерти, афиши, дипляни, моливи, химикалки, захарчета… Но може да не пожела да гласува по тези причини – захарче, химикалка, голи обещания…

*Всяка партия, освен задължителния финансов отчет, трябва де се отчита за какви партийни проекти изразходва субсидиите. Независимо дали е влязла в парламента или не, субсидираната партия е длъжна да поддържа връзка с гласувалите за нея, да реализира дейност като извън парламентарна опозиция. Загубата не я освобождава от задължението да изразява волята на избирателите си. И ако се окаже, че дадена партия не води, адекватен на функциите й организационен живот, трябва да бъде лишавана от субсидията.

Засега само Татяна Дончева показва, че си е заслужила парите. Светльо Витков отново е в четиригодишен партиен сън.

България не е толкова богата, за да храни мързеливи тарикати, които гледат на парламентарните избори  като лов на гласове, тоест на субсидия.

Ако на Вас такива парични подаръци, необезпечени с дейност,  не са Ви проблем, моля, бъдете така добър да намерите друг начин да издържате партийни структури, като тази на Витков.

Друга спешна, не търпяща отлагане промяна, е избор на друга дата за Национален празник. Казвам го в контекста на македонските събития, за които и Вие говорихте.

Националният празник следва да обединява, не да  разединява, и всеки български гражданин трябва да го припознава за свой.  Затова нека не говорим за етнически мир и да се сочим  за пример, след като националният ни празник работи  против този мир.

И по тази тема сме световен прецедент. Няма друга държава с подобен национален празник- освобождение от робство.

Вероятно е имало такива примери, но в Робовладелските общества.

Стефания Николаева