Гризачът се водеше за изчезнал вид

Бобър беше заснет от учени в Русенския регион. Той се води за изчезнал у нас от над 150 години. Животинката у нас обаче е забелязана първо не от еколозите, а от горски служители, които установили, че им липсват близо 100 дървета.

Бракониерска сеч - първата аналогия, която хрумва на лесничеите, когато забелязват, че част от дърветата в местността "Ломовете" липсват. Оказва се, че падат не от брадви, а от зъби.

"Бобърът може да прегризе ствол с диаметър 65-70 сантиметра, като го прави за няколко дни. Дървото го гризе, докато го повали", обяснява д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет.

Поваленото дърво служи като основа за бент. Противно на митовете обаче, бобрите не живеят в тях, а им служат, като големи хладилници.

"В този бент си складира запасите, които използва зимата, като храна. Клонките, които студената вода консервира до пролетта, когато вече минава към друга храна", казва още д-р Николай Коджабашев.

За да го документират, еколозите разполагат 3 фотокапана.

"Ние дори направихме опити да го приканим пред камерата. Направих му една гала вечеря - нарязах му ябълки, моркови, зелки, марули... Дневна снимка не можахме да го излъжем да му направим. Явно е много суетен", шегува се д-р Николай Коджабашев.

Освен от фотокапаните, е сниман е и от местен рибар.

С бобъра са си станали приятели. Той не се притеснява от него. Ходи около него и дори има демонстративно поведение. Това означава, че животното е трайно установено в района, смята д-р Николай Коджабашев

Учените се надяват заснетият бобър да не е сам. Хипотезите за появата му днес са две - преселник от Румъния, където видът е възстановен изкуствено или просто видът никога не е изчезвал от страната.

Целта пред учените сега е видът да бъде признат за възстановен и от графа "Изчезнал" да премине в графа "Защитен" в Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на България.