За пръв път следи от бобри бяха открити в Русенско преди две години

Евроазиатският бобър, изчезнал преди повече от 170 години от българските земи, отново се е завърнал. По естествен път той възстановява и регулира коритата на реките, но може да създава и проблеми като унищожава дървета, предава БНТ. Затова зооспециалистите настояват да бъде обявен за защитен вид, за да могат да се предложат варианти за неговото опазване и същевременно за решаване на проблемите, които може да създаде.

Преди 2 години горският служител Милен Игнатов пръв забелязал следи от дейност на бобри в землището на Бяла, Русенско. Бил много изненадан, когато видял повалена топола с диаметър от 60 сантиметра.

Милен Игнатов - служител на Държавното горско стопанство в Бяла: "Няма друго така характерно вдълбаване на резците, просто си личеше ясно, че е гризано от животно, не е от човек дялано с брадва".

Заедно с преподавателя си по зоология в Лесотехническия университет Николай Коджабашев започнали целенасочено наблюдение на териториите, където бобрите биха се заселили, което се оказало не толкова лесно начинание.

Д-р Николай Коджабашев - преподавател в Лесотехническия университет: "Животното е първо нощно активно, води много скрит начин на живот и заема участъци, които са труднодостъпни за човека."

Според Николай Коджабашев на територията на България, по десния бряг на река Дунав и по течението на 4 от притоците ѝ, вече има не по-малко от 150 семейни групи или над 400 индивида.

В миналото бобрите масово са били избивани за храна, заради ценната си кожа или заради секрецията на жлезите, която и днес намира приложение във фармацията и парфюмерията.

Д-р Николай Коджабашев: "В цял свят е регистриран не като обикновен вид, а като ключов вид, или аз съм го нарекъл идентификатор, т.е. вид, който образува средата. Благодарение на бобъра можем да възстановим всички реки в България по абсолютно безплатен начин…"

Но бобрите могат да създават проблеми за горските стопанства, „отсичайки“ не по план дървесна растителност, за да се нахранят и изградят бентовете си.

Милен Игнатов: "Влизат в наши тополови култури, за които са хвърляни доста средства, труд, нерви, за да се създадат."

Затова зоолозите настояват бобърът спешно да бъде вписан като защитен вид и да се намери най-доброто решение да живее свободно, без да пречи на човешката дейност и отново да бъде унищожен, и може би безвъзвратно изгубен.