Глоба до 10 хил. лв. за кметове, които не са намалили замърсяването на въздуха през изминалата година.

Това предвиждат законопроект промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), внесени в Народното събрание, съобщава сайта lex.bg

Според текста, качен на сайта на Народното събрание, санкциите започват от 5 хил. лв. и може да достигнат 10 хил. лв. Чрез промените за първи път чистотата на въздуха се вменява като пряка отговорност на кметовете. Предвижда се в случаите, когато в даден район са превишени нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, кметовете да разработват и изпълняват програми за намаляването им.

В тях ще трябва да има заложени конкретни срокове, действия и финансова рамка и начини за контрол. Те ще се приемат от общинските съвети. Кметовете ще трябва да се отчитат до 31 март за свършената работа. Ако има нарушения, санкцията ще бъде налагана от директора на местната екоинспекция.

Съществуващият в момента закон възлага на "общинските органи" заедно регионалните инспекции по околната среда и водите да осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.

"Изпълнението на мерките от програмите следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината", предвижда проектът.

Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) ще оценява до 30 април дали това е свършено. Ако се установи, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите, ще се налага глоба. При повторно нарушение тя ще е в двоен размер.

В проекта има и серия от разпоредби, свързани с качеството на твърдите горива, които се използват за битово отопление – въглища и брикети. "Битовото отопление с твърди горива е определено като основна причина за наднорменото замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ). Ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите е една от мерките, които могат да бъдат взети на национално ниво за подпомагане на общините в усилията им да постигнат нормите за качество на атмосферния въздух", пише в мотивите към проекта.

Конкретните изисквания за качеството на твърдите горива ще бъдат разписани в наредба. "Чрез наредбата ще бъдат въведени норми за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, изисквания за пакетиране и етикетиране на опаковката, както и условията, редът и начинът за контрол на качеството на твърдите горива", гласи още текстът.

Такава наредба ще има и за изискванията за дървесината, която се предлага за битово отопление. Контролът за качеството на твърдите горива за бита се възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като правителството е изчислило, че за целта ще се необходими около 500 хил. лв.

Преди месец доклад на Европейската сметна палата констатира, че българите дишат най-мръсния въздух в Европа. Една от критиките на палатата бяха насочени към плановете на Столичната община за справяне с проблема и най-вече, че те не предвиждат мерки за превенция на замърсяването от домакинствата. Според доклада България е лидер по загубени години на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Гражданите у нас скъсяват с 2 години и половина времето, в което са здрави, докато средно за Европейския съюз този показател е 0.7 години.