Присъдите не се коментират, а се изпълняват, е стара максима. В нея има смисъл, ако доверието в правосъдната система е високо и няма никакво съмнение, че се раздава справедливост, а не се изпълняват нечии поръчки.

В случая с делото за подкуп срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и посредника Петко Дюлгеров това очевидно не е така. От самото начало процесът трябваше да служи за назидание. С безпрецедентната си показност, достигаща на моменти до жестокост. С демонстративното газене на всякакви юридически и морални правила и норми. С отвратителното самодоволство от потъпкването на човешки права и достойнство, пише Доротея Дачкова във в.Сега.

Точно заради всичко това жестоките присъди - 47 години затвор за 187 500 евро поискан подкуп, няма да доведат до удовлетворение в обществото от "успехите" на прокуратурата и новосъздадената антикорупционна комисия в битката срещу корупцията. А ще са поредното доказателство, че държавната машина може да смачка всеки, който дръзне да се опълчи на партийната и държавната върхушка. Те са и първото нагледно доказателство до каква степен бяха извратени законите през последните години и до какви висоти могат да стигнат хората, сложени да управляват на практика безконтролните разследващи органи, за да преобърнат живота на всекиго, ако има нареждане "отгоре". И тъй като всичко се разиграва на фона на "Апартаментгейт", в който са замесени куп висши представители на властта начело с шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев и на които нищо лошо не им се случва, контрастът между самозабравилите се и плебеите става очеваден.

Показността на процеса срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров изигра лоша шега на сценаристите на този спектакъл. Защото обществото стана пряк свидетел как повечето от доказателствата на прокуратурата бяха компрометирани в хода на делото - като се започне от дописването в тефтерчето на Иванчева, мине се през подслушаните разговори, в които думи като "центъра" бяха чути от разследващите като "10 процента", и се стигне до оттеглянето на показанията на основния свидетел при предаването на подкупа Петко Дюлгеров, който обяви, че те са взети под натиск. Стигна се дори дотам съдията да обяви, че получаването на подкупа не е доказано и обвиняемите бяха оправдани по това обвинение. А цялата зрелищна акция в центъра на София точно преди година, в която Иванчева и Петрова бяха държани часове наред с белезници, бе именно, за да се преброят парите от подкупа и всичко да е изпипано по закон. Т.е. всички събрани при тази акция доказателства се оказаха негодни за съда. Не е ясно как на този фон шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев има нахалството да твърди, че тежките присъди са резултат от отличната му работа. Всъщност тежките присъди дойдоха въпреки некадърната работа на прокуратурата и комисията и затова бяха изненада за повечето юристи и непредубедени граждани. Затова ще са изключително интересни мотивите на съдия Иво Хинов, който върна Иванчева и Петрова в ареста с аргумента, че двете може да се укрият не само заради тежките присъди, но и защото смятали задържането си за несправедливо, а и имали много привърженици. Обикновено нечия публичност е аргумент, че човекът няма как да се укрие, а не обратното.

Но явно делото "Иванчева" не е "обикновен" случай. То е пълно със знаци. Тежките присъди за корупция всъщност са първото значимо наказание за това престъпление в 7-годишната ера на главния прокурор Сотир Цацаров. Осъдените, които лежат в момента в затвора за същото, са там заради подхвърлени дребни банкноти на катаджии след пътни нарушения, заради опит за подкуп на полицай с крадено колело, както и трима чиновници от фонд "Земеделие". Присъдата срещу Иванчева идва в последната година от мандата на Цацаров и той едва ли ще е на поста си, докато тя стане окончателна. Това ще му спести неудобството, ако решението на първата инстанция бъде отменено от горните. А и в следващите месеци, които му остават начело на държавното обвинение, Цацаров ще може да отчита навсякъде този успех, както и да го използва, когато договаря бъдещето си извън Съдебната палата.

Делото за пореден път нагледно демонстрира и какво се случва зад кулисите на съдебната власт и какво очаква всекиго, който дръзне да повдигне завесата.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов нареди проверка на делата по мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова. Бяха открити данни за нарушения, включително и че председателят на спецапелативния съд Георги Ушев е посетил съдията Хинов, за да се увери, че исканията на прокуратурата ще бъдат придвижени незабавно. Последствия за Ушев нямаше, но срещу Панов започна проверка за оказване на натиск. Точно подчинените на Ушев ще трябва да разгледат обжалванията на присъдите от първата инстанция.

Заради показната акция срещу Иванчева и Петрова България вероятно ще бъде осъдена за пореден път в Страсбург. Но това няма да е новина, а просто епизод от трайна практика, която няма да се промени, докато пряко отговорните за огромните обезщетения, плащани от българските данъкоплатци,

не бъдат наказвани да плащат сами за щетите, които са нанесли

Няма да се променят и безобразните условия в българските затвори - след скандала, избухнал заради снимки как Иванчева бе заведена с пранги на лекар, институциите обещаха да променят правилата за конвоиране на арестантите и да подобрят условията в килиите. След като двете обвиняеми бяха пуснати под домашен арест и спряха да се оплакват от условията, всички забравиха клетвите си за промяна. Включително и омбудсманът Мая Манолова, която разбуни духовете, като разпространи снимки от килията. Така че по този показател България ще продължи да плаща огромни обезщетения на затворници. 

Делото се превърна в емблема на всичко порочно в правораздавателната система у нас. И не са прави онези, които смятат, че на тях подобно нещо не може да им се случи. Такива извращения на правото могат да застигнат всеки - просто няма да са толкова тежки или толкова публични.

И още едно знаково послание с предизборна цел: може в ГЕРБ да има корупция, но враговете на ГЕРБ са по-корумпирани, т.е. ГЕРБ е по-малкото зло. 

Сутринта след произнасянето на присъдите премиерът Борисов в ранни зори направи изказване, което звучеше като бълнуване. Предупреди, че в България има пълзяща диктатура. Всъщност е прав. Такива присъди раздават съдилищата в авторитарните държави. Само че той не е потърпевш. Все още.