Известният историк проф. Божидар Димитров изследва живота и делото на Васил Левски от години.

В книгата си "12 мита на българската история" налага тезата, че Апостола е един от най-успешните български политици, но нищо човешко не му е чуждо. 

- Не е ли абсурдно да не знаем къде е гробът на най-светлия ни национален герой?

- Гроб на Левски е българската земя. Трябва да се радваме, че е погребан някъде в България, някъде около София. А точно къде - няма никакво значение. Трябва да познаваме идеите на Левски, пред тях да благоговеем, пред тях да се прекланяме.

Защото Левски е единственият български политик, който е реализирал 100-процентово генералната стратегическа задача, която е поставил пред себе си: възстановяването на българската държавна независимост като единствено необходимо в този исторически момент условие за развитие на българската нация.

Само 5 години след обесването на Левски неговата цел е реализирана - България е свободна и независима държава. Това трябва да знаем, не да ровим около гроба или жената на Левски.

- Имал ли е жена наистина?

- Не трябва да превъзнасяме Левски като икона - той е един от нас, българин. Естествено е имал жена, знам, че е имал, но няма да навлизам в подробности. Това с жената на Левски е факт, който националната пропаганда заобикаля, защото му изгражда образа на средновековен светец, който не може да допуска грешки. Това е абсурдна и вредна теза.

Подобни спорове са недостойни за професионални историци - те трябва да се занимават с идеите на Левски, а не с интимния му живот.

- Измито ли е напълно вече петното за предателство от поп Кръстю?

- Поп Кръстю не е предал Левски. Истината е, че Левски нарушава цели четири конспиративни правила и затова е заловен. Отива да прибере архива лично, вместо да прати куриер. Прави грешката на начинаещия мениджър. Посред бял ден тръгва за Търново, на турския патрул обяснява, че отива да хвърля тор на лозето - хващат лъжата, защото по Коледа християните не работят.

Така хайката го залавя, без да знае, че това е Демонът на империята. Наградата за главата на Левски - 50 000 гроша, днешни 100 000 евро, получава не ловешкият, а полицейският началник в Търново, където Левски е разпознат случайно от един българин в ареста.

- Не можеше ли да бъде спасен по пътя към София?

- Желю Желев се възмущаваше: Петима заптии го пазеха, не се намери една честна душа да го освободи! Не е така - в Северна България има провал, комитетите по пътя Търново-София са разгромени, дейците са по затворите или във Влашко. Две чети са организирани в Южна България - едната в Хасково на Атанас Узунов и другата в Чирпан от Георги Данчов-Зографина.

Те смятат, че Левски ще бъде съден в Истанбул, затова се насочват към Баронхиршовата железница, смятайки, че Левски ще е прекаран с влак. Поради погрешна информация в стил американския Див Запад една от четите успява дори да дерайлира един влак, но Левски го няма в него. 

А и тогава Левски е конспиративна фигура, не го знаят дори много от дейците на организацията. Неслучайно е обесен не заради революционна дейност - дори Ботеви четници, за които няма доказателства, че са убивани, са пращани в Диарбекир. Левски е осъден на смърт, защото е убил хора - 14-годишно момче и архимандрит във Враца, затова е осъден на смърт. 

- Какво може да каже Апостола на днешните политици?

- Не може да им каже много, тъй като те не познават идеите му. Портрета му си слагат зад гърба си, не могат да го гледат в очите. А и може да ги е страх, че ще слезе от портрета и ще им зашие шамар. Аз имам карта на България зад гърба си в кабинета.

Имам портрет на Левски вкъщи. Що се отнася до чистата и свята република - такава няма никъде по света. И във Франция, където уж ни дават пример, кандидат-президентът назначил жена си на заплата, без да работи.