Избираме евродепутати по интернет с банкова карта.

Система за дистанционно гласуване по интернет ще дава възможност гласоподавателите да бъдат разпознавани по банкова карта или мобилен номер, предава 24 часа.

Това предвижда техническо задание, пуснато за обществено обсъждане от Държавна агенция “Електронно управление”.

Алтернативите за потвърждаване на самоличността на гласоподавателите са предвидени, за да може системата за електронно гласуване да работи и без да е пусната тази за електронна идентификация на МВР. Въпреки това двете системи задължително ще трябва да са съвместими, става ясно от заданието.

При липса на лични карти с чип, чрез които гражданите да доказват самоличност, са предвидени алтернативи за разпознаването им при пускането на бюлетина. Една от възможностите е разпознаване чрез ЕГН и потвърждаване на самоличност чрез нулево плащане през банкова карта. Втората е получаване на код за сигурност на мобилен телефон и повторното му въвеждане, както работят част от системите за онлайн банкиране в момента, обясниха експерти.

Системата за електронно гласуване трябва да е напълно готова до 31 декември 2018 г. и да се ползва пълноценно на изборите за европейски депутати през май. В същото време обаче МВР чак през септември ще обяви обществена поръчка за новите лични карти, след като въвеждането им бе отлагано два пъти. Така реално първите карти с чип и електронна идентификация вероятно ще бъдат издадени през 2019 г., но след провеждането на евроизборите.

Електронното гласуване по интернет трябва да работи на всякакви операционни системи и на абсолютно всички браузъри, става ясно от техническото задание на агенция “Електронно управление”.

Системата ще има два модула - за предварителна регистрация за електронно гласуване и за самото гласуване.

Регистрацията за вот по интернет ще започва поне 18 дни преди деня на вота и ще приключва 2 дни преди изборния ден.

В деня на изборите пък при влизане в системата ще се дава възможност човек да избере за какво иска да гласува. Тази опция е заради възможността в един ден да се провеждат няколко вида избор. След това ще се зарежда електронна бюлетина, в която ще се маркира изборът.

Електронната бюлетина като дизайн трябва да е копие на хартиената, за да не се объркват избирателите.

Ще има и допълнително валидиране на подадения глас през приложение за смартфони, с което ще се сканира 2D код.

Системата ще дава възможност човек да провери дали гласът му е отчетен правилно, както и възможност за промяна на вота в рамките на изборния ден. Ако човек реши да смени избора си, в резултатите от изборите ще фигурира само последната пусната от него интернет бюлетина. За поправяне на избора е въведено ограничение това да не може да става повече от три пъти.

Гласуването по интернет не трябва да е повече от 5 мин, са записали от държавната агенция в техническото задание. То трябва да се осъществява в осем стъпки според правилата на агенция “Електронно управление”. Те включват и криптиране на бюлетината с ключ от страна на гласоподавателя, така че гласът да не може да се свърже с определен човек и да е защитен от промяна.

Общественото обсъждане на техническото задание ще продължи до 12 август. След това то ще бъде изпратено за съгласуване на Централната избирателна комисия. Това е и един от слабите моменти, защото комисията вече се обяви за отлагане на това нововъведение. (Виж на 3-а стр.)

Едва след като бъде получено съгласието на ЦИК, ще бъде обявена обществената поръчка, която ще е на стойност 1,5 млн. лв. без ДДС. Парите са от еврофондовете по оперативна програма “Добро управление”.

Ако от ЦИК не одобрят техническото задание, проектът за въвеждане на електронно гласуване ще бъде спрян.

Машинното гласуване също стана задължително, но от ЦИК не организираха такова за последните избори.

Централната избирателна комисия вече поиска отлагане на въвеждането на електронно дистанционно гласуване по интернет.

ЦИК изпрати специален доклад до Народното събрание, с който препоръчва да бъде променен Изборният кодекс и въвеждането на гласуване по интернет да се отложи за следващи избори. В сегашните текстове на кодекса е предвидено, че първото онлайн гласуване трябва да е за европейските избори през 2019 г.

Докладът на ЦИК до парламента бе изпратен през февруари тази година, като преди това членовете ѝ участваха в експериментални гласувания, организирани съвместно от ЦИК и Държавна агенция “Електронно управление”.

Все още обаче парламентът не е взел отношение по исканията на ЦИК.

След проведени симулации от ЦИК посочват, че е-вотът е бърз и удобен за избирателите. Този начин на гласуване минимизира рисковете от недействителен вот и грешки при броенето. Но макар удобно за избирателя, дистанционното гласуване изисквало специфични компютърни умения.

“Независимо от възможността да се гласува многократно дистанционно, рискът от контролиран вот е по-голям, отколкото например при гласуването с хартиени бюлетини”, пише още в доклада на избирателната комисия до депутатите.

Освен това предвидените в Изборния кодекс три варианта за гласуване - с хартиени бюлетини, с машини и електронно, щели да оскъпят изборите и да доведат до сериозно забавяне на отчитането на резултатите.

ЦИК вече провали и гласуването с машини на последните парламентарни избори през 2017 г. Според ИК тогава във всяка секция трябваше да има възможност и за машинен вот.

Машинното гласуване също стана задължително, но от ЦИК не организираха такова за последните избори.

България харесва най-много естонската система за е-вот

Естонската система за електронно дистанционно гласуване е най-харесвана в България. Тя бе оценена най-високо в предварително проучване на всички варианти за онлайн гласуване, което бе поръчано от Държавна агенция “Електронно управление” през миналата година.

Ефективността на системата в Естония е доказана чрез множество национални избори. Достъпна е от всички разпространени платформи и браузъри и е лесна за употреба, посочва проучването. Системата осигурява защита от манипулиране и търговия с гласове. Експерти обаче твърдят, че системата може да бъде хакната въпреки механизмите за защита, което поражда риск от компрометиране на изборите. Необходимостта от специализиран хардуер при гласуващия, за да се идентифицира той, пък заплашвала да доведе до ниска активност.

Системата в Австралия осигурява защита на тайната на вота и доказуемост на резултатите, леснодостъпна е за хора в неравностойно положение, предотвратява вероятността от подаване на невалиден вот, гласуване по принуда и купуване/продаване на гласове и позволява на гласоподавателя да провери своя глас. Но пък е заплашена от компрометиране и при опити у нас е доказана възможност за гласуване от чуждо име.

Британската система е лесна за употреба и устойчива на пробиви. Тя обаче не гарантирала тайната на вота напълно.

Системата в Исландия е леснодостъпна от всякакви устройства и работи на 4 езика. Поради непълна информация слабостите и приложимостта на системата в България не могат да бъдат определени, казва обаче докладът на ДАЕУ.

При канадската система гласовете се съхраняват в криптирана електронна урна и могат да бъдат преброени от независим одитор, но липсва електронно подписване на вота или механизъм за проверка от страна на гласоподавателя.

Системата в Норвегия пък позволява многократно гласуване и възможност човек да си провери вота. Но и съществува риск за гласуване с чуждо име.

От ДАЕУ са изследвали и системи за онлайн вот в САЩ, Швейцария, Франция, Холандия, Индия и Молдова. Последните две държави обаче реално не гласуват онлайн. 

ДАЕУ организира няколко експериментални гласувания онлайн, преди да пусне техническите изисквания.