Авторски материал на Ана Островска, публикуван в Woman.bg.

Нека се уточним от самото начало: някои от читателките ме обвиниха, че съм завиждала много на Герито-Николчето още от първия ми текст за нея.

А аз просто се чудех дали празнува на Гергьовден, или пък е на Никулден. А Митьо The Machine Gun би се запитал дали би искала да я пълнят като агне, или да я порят като риба...

Но да оставим това, мен ме вълнува друго, а именно - голямата нова награда на Герито-Николчето - секссимвол на годината.

Аз, разбира се, ѝ завиждам и искам да приличам на нея.

Освен че е хубава, явно е богата, след като камара медии написаха, че първите ѝ два клипа стрували общо над 100 хил. лева.

Което, както би казал Боби Турбото, е добре. Но интересно е, че медиите се занимаваха и с факта, че съученички на звездата категорично заявяват, че "скандалната певица" (винаги съм искала да напиша някъде словосъчетанието "скандалната певица") не е толкова скандална, но пък крайно целомъдрена - била, внимание, съвсем неопитна в секса.

Няколко девойки заявили, че съученичката им, която е само на 17, била девствена. Някои попитаха дали става дума за ушите, но аз ще пропусна с погнуса и омерзение тези жалки нападки - Герито-Николчето е велика и никой няма право да се шегува с чистата ѝ душа, а явно и тяло.

Ето сега ще ви докажа, че тя е едно тъжно и непорочно, а явно и объркано момиче чрез текста на нейния космически хит "Момиче като мен".

Момиче като мен няма работа с теб.

Да, мерси за поканата, но денят ми е зает!

Не мога като тях да бъда само трофей.

Знам, че искаш да си с мене от първото ми “здравей”.

Дотук се убеждаваме, че лирическата героиня - не Герито-Николчето, а нейното друго аз - е напориста в сексуално отношение, самоуверена е и е готова да игнорира всяка евентуална дори индиректна покана, защото се усеща като нещо много повече от обект на нечии пошли страсти.

Тук тя напомня леко на Настася Филиповна от романа "Идиот" на Фьодор Михайлович Достоевски, която уж си има нещо с един търговец-богаташ Рогожин, а иначе почти твърди, че е целомъдрена.

Но Герито-Николчето още не иска да ѝ бъдат сложени рога (метафорично казано) и после да бъде отстреляна (сексуално-метафорично казано) и поставена като еленова глава на нечия стена, за да гледа тъпо и влажно (не съвсем метафорично казано, но влажно-влажно даже).

И тук идва една електрическо-емоционална интерлюдия. Момиче като мен пари като реотан - дълго няма да те бави, удря ток и си до там.

Тук целта на текста е очевидно техническо ограмотяване на съучениците на Герито-Николчето от по-малките класове – както се казва" "Внимание! Опасно за живота!", то пък един живот.

Почти чувам детски гласчета, които протестират пред родителските тела.

"Мамо, татко, оставете ме да гледам този клип - ограмотявам се, за да не ме тресне ток от някой реотан!".

Ето, виждате ли - толкова колеги от самозвани медии критикуват горката ипълнителка, а нейната музика има образователно-животопредпазващ характер!

После обаче има рязък завой в текста на вселенския хит. Ти ли си това, което търсех? Ти ли си това?

Тук настроението рязко се променя и настъпва един личен катарзис.

Дали лирическата героиня изпада в една дилема и се чуди дали все пак не трябва да позволи на лирическия герой да я превземе сексуално, т.е. да я пенетрира бясно и многократно? (Тук ние, разбира се, говорим за героиня и герой, а не за Герито-Николчето и някой потенциален чичко-паричко.)

Продължаваме нататък.

Момичетата с теб - има много като тях.

С манталитет, обаче не ги видях.

Ох, не мога да се сдържа и най-сетне отварям уикипедия: "съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество".

Ама, значи... то май всеки има манталитет? Независимо от интелектуалното ни иво, ние всички сме не само социални животни, а и такива с манталитет... уж.

Дали Герито-Николчето не иска твърдо да се разграничи от опошлената обществена маса, която представлява от (както казва Чък Паланюк) копие на копие на копие? тя е различна от всички други момичета с манталитет!

И понеже по-голямата част от остатъка на песента е изградена от повторение на дълбокомислени въпроси като

"Ти ли си това?" и "Къде се губи досега?", ще завърша с последния цитат. Не изпускай точно днес, ти за мен ли си дошъл?

Без да имаш задни мисли, обичай – би ли могъл?

Още два въпроса, но дори не смея да потърся фина семиотика в "задни мисли", така че отново ще предположа, че тук става дума за скрити помисли на лирическия герой, а не за неприкрита закана, свързана със задните части на изпълнителката, която тя щедро прави достояние на нас, щастливите зрители.

Не изпускайте точно днес! Гери-Николче, искам да приличам на теб!