Новият министър на икономиката Емил Караниколов коментира тези дни в ефира на БНТ, че най-важният път за възстановяване на българската икономика е изграждането на така наречените от него „инфраструктурни зони“, каквото и да означава това.

Приоритетно си остава, според  Караниколов,  и привличането на  ЧАСТНИ  инвеститори.

Тези министерски слова най-напред разкриват,  дълго пазената от двата предишни кабинета на Борисов тайна, че в България икономика НЯМА. И наистина първият Борисов кабинет изкара криво-ляво две-три години с остатъците, които завари в държавния бюджет.

След това, обаче,  Борисов и Горанов вместо да започнат да възстановяват икономиката на страната,  те…просто вземаха заеми като пияни моряци. И даваха на вечна концесия всичко, което можеше да се даде. Включително и българското Черноморие, което бе обявено преди години за „изключителна държавна собственост“.

Но да се върнем към тези министерски „инфраструктурни зони“. Това е опит за реанимиране на  старите и отдавна изчезнали индустриални зони. От които в големите градове останаха само указателните табелки. Защото за  да функционира една индустриална зона трябват  предприятия. Фабрики и заводи. Нищо такова, обаче,  не се забеляза на хоризонта. Освен че бяха заграбени сградите на социалистическите предприятия и превърнати в офиси и магазини от всякакъв вид.

Това беше „визията“ на „бизнесмените“ за индустриална зона. И съвсем естествено от тези „зони“ останаха само имената. Сега третото Борисово правителство се опитва да замаже очите на хората, че ще се развива някаква икономика. Защото народният натиск да се възстанови българската индустрия и селско стопанство е изключително голям. Затова и министър Емил Караниколов измисли „новото“ понятие „инфраструктурни зони“.

И понеже в тези „зони“ трябва да се строят предприятия, то се налага икономическото министерство да намери кой да ги строи. В този контекст отново на преден план изплува отдавна остарялата мантра за „привличането на инвеститори“.

Ако погледнем малко назад във времето ще видим, че от 26 години „търсим“ частни инвеститори. И наши, и чужди. Но целта и на едните и на другите е да вложат своите пари, за да ни ограбят. Не за да ни помогнат. И така става на практика. Хората получават заплати и пенсии, но ги дават на чужди магазини. На чужди електрически компании. На чужди телекоми. Изобщо на чужденците. А те пък ги изнасят в…чужбина. И от година на година парите в бюджета на държавата намаляват. Затова се налага всяка година Винету да взема нови заеми. Защото няма икономика, а наличните ни пари се изнасят навън.

Не ни се говори изобщо за тези пари, които даваме от заплатите си на нашенските „бизнесмени“. Като Домусчиев и Марешки например. Защото тези измъчени наши спестявания отиват за супер луксозни коли и яхти, за частни самолети, за почивки в Дубай и на Малдивите. Не за някакво си там производство или строеж на фабрики.

Така изглежда заемът от 30 млрд.

Но да допуснем, че стане чудо. И намерим честни и почтени богаташи, които ще си хвърлят парите, за да ни помогнат. И да построят някое и друго предприятие. Тогава веднага ще възникне въпросът къде ще пласират продукцията си? Защото ЕС,  с квотите, които ни налага, на практика  отдавна ни е забранил да изнасяме свои продукти в Западна Европа. Същият този ЕС ни забранява да изнасяме и за Русия. Защото сме щели да станем зависими от руснаците. И поради тази причина, сега сме „независими“. Но няма какво да ядем.

С други думи, нашият 26 годишен опит ни убеждава, че частните „инвеститори“ само лъжат и крадат държавата и хората. Какво ни остава да правим тогава, за да съживим наистина нашата икономика?

Ами много просто. И проверено от времето и опита на поколенията. Инвестициите в промишлеността и селското стопанство трябва да се правят от държавата. Държавата да възстанови тези отрасли. И тя да прибира печалбата от тяхната дейност. А що се отнася до пазарите за нашите стоки, трябва категорично да спрем да изпълняваме чужди и убийствени за нас заповеди. И да започнем да търгуваме с държавите, с които имаме полза да си сътрудничим. Защото Запада няма да вземе нашите стоки, които подбиват тяхното производство. Но Русия и Арабските страни ще търгуват с нас. Понеже те още си спомнят нашите плодове, зеленчуци, месото и още един куп чудесни и вкусни неща, произведени в България. И понеже държат на качеството на продуктите. А не на префинения, но изцяло лъжлив дизайн на опаковките.

Само че Борисов и компания отказват да вложат държавни инвестиции в икономиката. И по този начин унищожават България. И българския народ.

Автор: Иво Македонски,  Skandalno.net