Партията и нейните публични лица се надпреварваха надменно да обясняват колко сме им задължени, колко много са ни построили, как само те разполагат с експертния потенциал да управляват

Говорителите на славното ( за тях ) гербаджийско минало удивително напомнят с поведението и постулатите си на БКП от началото на прехода към демокрация, когато Партията и нейните публични лица се надпреварваха надменно да обясняват колко сме им задължени, колко много са ни построили, как само те разполагат с експертния потенциал да управляват и как новите и неопитни политици водят България към катастрофа, пише Иво Инджев в своя БЛОГ. 

Едно към едно! Всичко това го чуваме днес от пропагандата на претърпелите поражение гербаджии, чиито говорещи глави се опитват да изобразяват спокойствие със същата надменност пред телевизионните камери, но страшно много им личи че се страхуват от възмездие. Кой, ако не те, знае, че има защо!

Така беше и с номенклатурата на БКП. Отначало си беше глътнала езика, изпадайки в оправдателен режим. После, когато се оказа, че алтернативата им в споделената власт наистина е слаба, премина в настъпление. И се започна, та не е спирало и до днес…

“ Ние пак сме тук”, даде тон техният орган през пролетта на 1990-та, който открадна  от Ботев названието на вестника му със същата безцеремонност, с каквато Сидеров се качи през 2005-та върху платформата на германските нацисти, взаимствайки от тях названието на партията си “Атака”, ( “Ангриф”, както се е наричал създаденият от Гьобелс нацистки партиен орган ). 

Няколко са основните оперетно-опорни точки на сразените гербери. По някои от тях се родеят идеологически с колабиралата БКП в началото на 90-те години на миналия век.  Преди всичко същата е претенцията им, че са управлявали с по-голяма народна подкрепа, отколкото техните политически противници имат днес. На второ място- че са незаобиколим фактор, защото имат стотици хиляди поддръжници, които не могат да бъдат зачеркнати ( изчегъртани в днешния контекст). 

За това, че са ни построили две Българии ( по Живков) или, че са ни построили магистрала Тракия ( по следовника на Живков от Банкя), да не говорим…Важното ( за тях) е, че от всички нас се очаква да им целуваме нозете докато други държави и народи в същото време са постигнали многократно повече без да са били яхнати от диктатори и автократи, които се бият в гърдите колко сме им лично задължени, че са свършили нещичко на държавния връх, разпореждайки се с нашите пари както си искат.  

Помня разговорите, които съм имал в първите си контакти със западни дипломати и прочее откриватели на новата България. На въпросите ми защо толерират толкова червените политици, от които тази нова България се опитва да се отърве, за да тръгне нагоре ( и на Запад),  отговорът им беше: това е с което разполагаме тук, както и вие. Други няма…

Е, точно по този пункт днес ситуацията е коренно променена. Вижда се от пръв поглед, че колкото и да са неопитни от управленска гледна точка, новите управляващи са по-образовани и интегрирани ( манталитетно) към онази част от проспериращия свят, която милиони българи избраха с краката си като по-добро място за живот и реализация. Новите много бързо ще наваксат и ще натрупат опит – колкото и старите хиени, свикнали на лесна плячка, да се опитват да им глозгат кокалите, че са неопитни. С всеки изминал ден този аргумент се топи като арктически лед по време на глобално затопляне.

От една страна е вярно, че властта изхабява, но въпросът е за колко време се случва това. На ГЕРБ й трябваха дузина години, за да капне от върха на властта, където се беше вкопчила толкова (само)уверено, че доста  адаптивни лакомници от периферията на партията повярваха, че лапането на трапезата на несменяемия бос ще продължи още дълго и се присъединиха към пиршеството на мнозинството. Сега са доста посърнали. Някои съжаляват, други се отбраняват като изобразяват непукизъм. Но им пука и още как!

В отчаянието си да изобразят “красивите и умните” ( Боже, колко безсилие се съдържа в това тъпо остроумие по адрес на врага им!) като грозни и глупави, гербаджиите наблягат непрекъснато на …математиката- такава, каквато им изнася. Пресмятат колко малко граждани са гласували за сегашната власт. Това е същият подход, който прилагаха защитниците на амбразурата на властта при протестите от 2013 година (както и при други протести преди), според които хилядите демонстранти по улиците са нищожно малцинство спрямо милионите българи, останали у дома. 

А защо толкова много български граждани бяха отвратени от политиката след прекрасното управление на ГЕРБ? Чия е “заслугата” за това: на напълно неизвестните до неотдавна днешни политици или на втръсналите до пълно отвращение другари и другарки от ГЕРБ, чието поражение не предизвика никаква съпротива и вълнение въпреки голямата бройка поддръжници на партията, постигната на изборите? 

Вместо да скандират от телевизионните екрани, от които продължават да се правят на невинни жертви на случайни обстоятелства и хора, от ГЕРБ трябва да сменят стария лозунг на БКП “много сме, силни сме”, с нещо подобно на “всички вкупом съгрешихме”, както казваше от името на Партията безпартийният шеф на парламента Благовест Сендов. Само че и да искат да се покаят по такъв начин, гербаджиите няма как да обвинят новородените политици солидарно за корупцията, угодничеството пред Путин, фалстартът на борбата с пандемията, далаверите при държавните поръчки, липсата на справедливост и възмездие поради избирателната слепота на назначената от тях прокурорска посестрима на Темида и т.н.

Главната разлика между свалянето на Тодор Живков, който не беше защитен от никого от съпартийците си сред огромната членска и управленска маса на БКП и пропадането на неговия ученик е, че бай им Тошо беше вкаран в затвора от бившите си другари, докато следовникът му си е на свобода и все още се радва на показната лоялност на поданиците от най-близкото си обкръжение. Засега.