Антарктида - Долната земя, както я наричат някои мои студенти, се намира на 14 200 км от тук. До там се пътува с три полета със самолет, като единият от тях – Рим-Сантяго, трае 15 часа.

Това каза климатологът проф. Георги Рачев, който участва в 27-та българска Антарктическа експедиция, предава Novini.bg.

"Убедих се, че е изключително изолиран континент, далече от Северното полукълбо, където сме повечето хора, където е най-голямата промишленост, където е най-голямото антропогенно замърсяване, където влиянието на човека върху въздуха и водите е най-силно. Антарктида си остава един сравнително добър оазис от гледна точка на струпването на сладка вода и чист въздух. Тишината там е убийствена – чуваш само прискърцването на ледовете при тяхното движение и когато някое парче лед се отрони и падне в океана. През останалото време единственото, което може да те смути, е силният вятър, а там има доста силен и постоянен вятър. Интересно е, че няма миризма - чорапчетата и крачетата не миришат. На континента няма никой – има скали, лед и сняг. Животът е на брега на океана, където са пингвините, моржовете и тюлените", заяви проф. Рачев.

"Последното, което ме удиви, е човешкото нашествие. Въпреки че континентът е жесток и враждебен, човекът го е завладял и продължава да го завладява ден след ден", добави той.

"Антарктида е леденият континент, леденото блокче с дебелина 4 км и площ, по-голяма от Европа. Много страни се интересуват от това парче земя, което е неразпределено, и България има уникален шанс, че сме в този континент вече 30 години, че сме в консултативния съвет, който взема решения за Антарктида. В този консултативен съвет България гласува наравно - един глас български, един американски, няма американците да са по-по-най, ние да сме по-малко. Това нещо трябва да се поддържа – всички страни се борят активно да покажат своето присъствие и чрез наука, и просто да демонстрират", посочи климатологът.

"Видях с очите си, че ледниците в Западна Антарктида отстъпват, топят се под влияние на глобалното затопляне. На остров Ливингстън видях ледници, които само допреди 15 години са стигали до окена и не са давали възможност да се придвижваш по сушата, а сега по ледник Морски лъв може да се мине спокойно, а ледник Балкан е отстъпил на повече от 25-30 метра навътре в сушата", разказа проф. Рачев.

"Да не забравяме, че преди няколко дни Световната метеорологична организация обяви 2018 година като четвъртата най-топла година, откакто се водят метеорологични наблюдения. Вървим към затопляне и в това няма нищо трагично, тъй като такова е наблюдавано и миналия, и по-миналия век. Идеята е друга – скоростта, с която вървим, е потресаващо бърза. Това е нещото, за което климатологията няма обяснение, няма аналог и в минали години. Това е най-опасното. Трябва да пазим не само Антарктида, трябва да пазим Земята. Напълно е възможно да потребяваме от природата по-малко и едновременно с това да бъдем напълно задоволени. Постижимо е, но трябва да участват абсолютно всички", каза още проф. Георги Рачев.