„Градинарят и смъртта“ – емоционален разказ за последните мигове

Дворът на Художествената галерия в Созопол се оказа недостатъчен, за да побере всички, които искаха да присъстват на премиерата на най-новата книга на Георги Господинов – „Градинарят и смъртта“. Така, извън оградата ѝ, се събра голяма тълпа от почитатели. Събитието се проведе като част от 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“.

„Тази книга е за края на лятото. Но тя е и нещо повече“, сподели Господинов. Писателят разказа, че е изпратил ръкописа на актьора Владимир Пенев, който преди това е чел „Времеубежище“ за аудиоверсия. На следващия ден обаче Пенев му се обадил, разтърсен, и казал, че не може да чете новата книга без да се разстрои.

Според Владимир Пенев, е трудно да се четат текстове, предназначени за самостоятелно четене, а присъстващите на премиерата не успяха да скрият сълзите си след прочита на откъс от „Градинарят и смъртта“.

Невена Дишлиева - Кръстева отбеляза, че книгата не е личен разказ, а нещо много по-дълбоко: „В един момент видях разказвача, а не приятеля Георги Господинов“, сподели тя, предаде БТА.

Книгата, която просто се е появила

„Това е книга, която човек не планира да напише. Тя просто те сполетява“, разказва Господинов. Той допълни, че я е написал много бързо и първоначално на ръка. „Тази книга се роди в тефтера и остана там. Трябваше ми месец, за да прехвърля написаното в компютъра. Признавам, това писане ми помогна. Но когато пишеш нещо, го преживяваш отново. Това представяне е третият път. Не знам дали ще има друго, отказах всички интервюта. Тази книга е за лично преживяване, тя не е за моя баща, а за бащите като цяло.“

Той отбеляза, че е трудно да се пише за бащата: „Майката е около децата постоянно, но бащата отсъства. Той се появява късно и разговорът с него е труден. В българския баща има една особена емоционална немота. Но когато започнеш да се превръщаш в своя баща, разбираш това.“

Последният месец с баща му

Господинов споделя, че е прекарал последния месец от живота на баща си заедно с него. „Физическата болка е като спасение от метафизическата болка,“ казва той. „Баща ми си отиде рано сутринта, в 05:07 часа. През цялото време си гледаше часовника – може би искаше да запомни часа на своето заминаване или да дочака утрото,“ спомня си авторът.

„Държиш някого за ръката, но не можеш да го задържиш. Важно е да държим родителите си за ръка, докато си отиват, но след това да ги пуснем, за да продължим.“

Надежда Радулова разказва, че след 92-рата страница на книгата смъртта изпълва своята фактичност. „До тази страница усещаш диханието на бездната. След нея книгата диша по друг начин. Защото има 'обезбащиняване', но и онаследяване.“

Последният урок от бащите – как се умира

Господинов отбелязва, че книгата е брутална на места, защото разказва края не само като утешителен или героичен, но и с всичко, което се случва с човека. „Това е историята на един обикновен човек, а не на героичен. Как умираш така, че не тежиш на другите, това е важен епос за това поколение.“

„Имах щастието да бъда с баща ми в последния месец, ден след ден. Последният урок, който бащите ни дават, е нещо, на което никой не ни учи – как се умира. Човек може да си отива кротко, за да не тежи на другите. Времето на умиране е друго време. Или поне, докато си с някого в последните му дни.“

Писателят споделя, че е чел на баща си неговата любима книга: „Лежах до него и му четях. Това също беше споделен опит. И си казваш: Ето, аз лягам тук, не е страшно и грозно, когато умира близък.“

Михаил Йосифов свири на тромпет по време на събитието, създавайки емоционален фон за разказаните истории.

„Великолепната седморка“ в мастъркласа на Георги Господинов

Мирела Петрова, Боряна Богданова, Евгения Динева, Радослав Христов, Мерилин Иванова, Симона Йончева и Тодор Иванов – това са участниците в тазгодишното издание на мастъркласа на Георги Господинов в рамките на „Аполония“.

„Избрах тези седем млади автори само по техните текстове. Най-хубавата среща е с текста,“ сподели Господинов.

Творческите занимания се провеждат за трета поредна година, а в основата на всичко стои талантът. „Бъдещето е в тези млади хора,“ отбеляза Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“.

Господинов никога не отказва занимания с млади хора, тъй като на него също са му помагали големи поети като Иван Цанев и Иван Теофилов. „Идеята не е да се произведат поети и писатели. Това е самотна работа, която може да доведе до загуба на приятели, но е важно да се приемат предизвикателствата.“

По време на мастъркласа младите автори получават различни задачи – да опишат първия си страх, да пресъздадат абстракция през петте сетива или да напишат монолог от името на човек, който за първи път вижда морето. Вечерта завършва с прочит на създадените текстове.