Преминаването през „морето“ на тази гара е напълно невъзможно

„Гара Казичене с изцяло нов европейски облик“, радостно гласят заглавия по всички медии в средата на м. юни 2021 г. Тогава приключва проект за над 7.5 милиона, според който жп гарите в Подуяне, Искър и Казичене трябва да придобият европейски вид, да „повишат комфорта и сигурността на пътниците чрез изграждане на модерни гарови комплекси“, пише БГНЕС.

Гарата е построена 60-те години на миналия век и бе в окаяно състояние. При стартирането на проекта за реконструкция кметът на селото Григор Григоров бе убеден, че обновяването на гарата ще допринесе за развитието на бизнеса в Казичене и ще улесни жителите ѝ. От гара Подуяне до Казичене се стига за 10 минути, и повечето от жителите се възползват именно от този транспорт. С високоскоростния влак, който се предвижда да свързва София и Пловдив се очаква разстоянието между гара Казичене и централна гара да се изминава за 6-7 минути.

Проектът конкретно за гарата в Казичене бе на стойност над 1,3 млн. лева, а срокът за изпълнение е 10 месеца, като се осъществява със съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.

Цялата гара има невероятна историческа стойност - в близост до сегашната гара, непосредствено между коловозите на релсовото трасе, се намира "Царската гара", построена от цар Фердинанд във виенски стил – мястото, от което Цар Борис III е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него, и откъдето Фердинанд I напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., - деня на неговата абдикация, прекаран в усамотение в наблизо разположената резиденция "Врана".

Само две години след гръмките заглавия и фанфарите при откриването, обаче, официалната гара е в още по-окаяно състояние от това, в което е заварена преди ремонта.

Пред централния вход на гарата освен че процъфтява сметище, пълно с какви ли не едрогабаритни боклуци, хиляди кубици вода придават екзотичното усещане, че това не е Казичене, а морската гара в Бургас. Преминаването през „морето“ на тази гара е напълно невъзможно.

И не само там преминаването на гражданите е невъзможно – видно от снимките, възрастни хора с патерици (или хора в инвалидни колички, или майки с бебешки колички) трябва да качват стъпала на основния вход, които дори нямат рампа за колички. Няма и перила, за които възрастните хора да се хванат.

На гарата в Казичене няма дори наченки за ремонтни дейности. Предвид факта, че скоро не е валял дъжд или сняг, - наводнението очевидно си стои постоянно, целогодишно, - и посреща и изпраща пътници през официалния вход на гарата.