Експерти предупреждават, че ниската избирателна активност засилва ефекта на купения вот

Шокиращо проучване на "Галъп Интернешънъл Болкан" разкрива тревожна тенденция в изборния процес в България. Според данните, събрани преди последните избори, повече от 600 000 български граждани са изразили готовност да продадат своя глас. Това представлява приблизително 11% от пълнолетното население на страната, предава БНТ.

Яница Петкова от "Галъп Интернешънъл Болкан" коментира резултатите: "Малко по-високи са дяловете на съгласие сред хора, които имат икономически затруднения, с ниски доходи, от малки населени места, различни етнически общности също отговарят в по-голяма степен, че биха продали гласа си. Също така хора с ниско образование. Общо взето хора, които подлежат на контрол."

Петкова подчертава, че тези резултати не са нов феномен. Подобно проучване, проведено през 2019 година, е показало сходни резултати. Тя добавя, че реалният брой на потенциалните продавачи на гласове може да бъде дори по-висок: "Тези 11 на сто, ако ги сметнем като хора, отговарят на около 600 000 пълнолетни граждани, но трябва да имаме предвид все пак, че тези, които отговарят "Не знам" не сме сигурни, че не биха постъпили по същия начин и тази бройка да набъбне до 800 000 и повече."

Въпреки тревожната статистика, правоприлагащите органи не остават безучастни. Според данни на прокуратурата, за деветте избора, проведени от 2021 година насам, са образувани над 1000 досъдебни производства за купуване на гласове. Най-голям брой производства - 616, са образувани през 2021 година, когато в страната се проведоха три парламентарни и президентски избори в два тура.

На последните избори, проведени на 9 юни 2024 година, когато гражданите гласуваха едновременно за национален и европейски парламент, са образувани 105 досъдебни производства. Въпреки това, броят на ефективните присъди остава значително по-нисък. Справка от Министерството на правосъдието показва, че за период от 6 години само 17 лица са осъдени на лишаване от свобода с влезли в сила присъди за престъпления срещу политическите права на гражданите.

Един от най-емблематичните случаи на търговия с гласове е този в град Свищов, който вече девет години чака своето окончателно решение. Сигналът за нередности датира от 2014 година, когато трима души са обвинени в предлагане на пари и материални облаги за гласове. Сред обвиняемите е Илдънай Ахмедов, бивш кандидат за депутат от ДПС и директор на общинската фирма по чистота, както и бившият председател на мюфтийството и неговият син.

През 2017 година Районният съд в Свищов произнася осъдителни присъди, които по-късно са отменени от по-горна инстанция. След протест на Районната прокуратура, тримата обвиняеми получават условни присъди от по 3 години, които в момента се обжалват пред Върховния касационен съд.

Интересно е, че в самия Свищов, и по-специално в квартал "Чифте кафене", жителите отричат да са били свидетели на купуване на гласове. Един от местните жители коментира: "Не е имало подкупване на гласове, това-онова – не. Нито пък знам, че е бил подсъдим."

Социолозите от "Галъп Интернешънъл Болкан" предупреждават, че ниската избирателна активност може да доведе до по-голямо изкривяване на изборните резултати от купените гласове.