"Г-н Стоилов, каня Ви на една обиколка с автобус в града на свободния дух.

За зла участ ми се наложи да пътувам в 8:00 часа по линия номер 30 на 17 септември. Повярвайте ми ползвала съм автобуси и в други дни, в друг часови пояс - не е по различно. По обясними причини автобусът е пълен. Пътувам с детето ми, което е на 1 година и 9 месеца. Няма места, обособени за майки с деца и инвалиди.

Кондукторът учтиво ме покани да седна на последната седалка в автобуса, където имаше една половин седалка за сядане до задната врата. Мястото е тясно за слаб човек, а какво остава да седне майка с дете. Пътуването и мъките тепърва започват. При всяка спирка вратата се отваря и съответно ние трябва да се пазим чинно да не бъдем прищипани.

При всеки завой или неравност подскачаме неописуемо. Седалките в автобуса са малко, а някой дори липсват. На тези последни седалки не обезопасено - няма къде да се хванеш (преди години така стигнах по най-бързия начин до шофьора).

Не зная как този вид автобуси са допуснати да извършват градски транспорт, но те са под всякаква критика. Имате претенции за това, че сме европейски град, а транспортът е под всякаква критика.

Не мога да се кача с детска количка, няма места за сядане, няма как да се хванеш, има опасност да ти се наруши вестибуларния апарат от тръскането, проветряването става от прозорци посредством течение, няма информация за движението на транспорта, не се спазва разписанието.

Във Варна бях свидетел как жена с детска триколка спокойно се качи в автобуса, без да е неопходимо по какъвто и да било начин да вдига детето. Просто подът на автобусът спря много близо до бордюра.

Зная и вашия отговор - без отговор. Не искам разни писма.

Няма тротоари, няма пешеходни пътеки, няма рампи за колички в подлезите или ако има, са неизползваеми.

Г-н Стоилов, каня Ви да ми отделите един час, да си обуете удобни обувки за ходене и след това ще походим заедно с детето. Нека да усетите какво е да си майка с дете или инвалид в града, който управлявате."

Юлия Димитрова