През цялата отминала седмица в Русе тлееше огънят на протеста.

Жителите на този град от десетилетия са в готовност да изразят по всякакъв начин недоволството си от екологичната обстановка, но пожарът на сметището бе искрата, която разпали страстите и се стигна до блокиране на граничния пункт "Дунав мост" в събота. Какво се случва в този град и защо се стига до подобни протести.

Вече 37 години русенци живеят с мръсен въздух. Преди с хлора и хлоропроизводните, идващи от Гюргево, сега с коктейл от органичната химия, "приготвян" в различни точки на самия град, пише БНР.

От завода за плочки се изхвърлят прахови частици, нефтопреработващите фирми бълват отрови, компаниите за бои правят картината на въздуха още "по-цветна" с техните съединения, а заводът за преработка на биогориво уж е био, пък пълни Дунава с калиева основа и метанол. На този фон френско-канадската компания за производство на автомобилни части някак се отличава с изобилието и разнообразието на отровни вещества.

В подготовката на този материал се опитахме да чуем коментара на експерти за това какви точно химически съединения се отделят при производството на въпросните части за автомобилостроенето, но за съжаление нито един не се съгласи. Дори университетските преподаватели, които би трябвало в катедрите по химия или екология да преподават точно това на студентите си. Причината за такъв отказ е ясна - университетът има сключен договор с фирмата за студентски практики и партньорства от всякакъв характер.

Все пак се знае - от леярните в Източната промишлена зона се отделят изоцианати, от тях полиуретани и амини, които категорично са определени като първа степен канцерогенни вещества. Продължаваме с цианатите и силно отровните циановодород и фосген, използван като бойно отровно вещество още през Първата световна война.

Сега би трябвало да е горе-долу ясно на какъв фронт оцеляват русенци.

"Децата ни са болни."

"В този завод докарват мексиканци да работят, не работят българи. Значи какво излиза – че ние просто дишаме отровата, която е изгонена от Испания и от други държави. Дойде тук, защо? Защото ние сме дишали досега достатъчно и вече ни писна."

Съвсем логично е да попитаме какво ли дишат хората, които работят вътре, в завода. За първи път работник от компанията разказва за условията в цеховете и правилата във фирмата:

"Задимено е вътре, миризми. Има веществото амин, която е вредно, металът като се взима дезоксидация, се ползва веществото кумерал, която също мирише отвратително. В смисъл този кумерал се хвърля вътре в течния метал, той отделя пушеци, които излизат в халето.

Предпазни средства имаме само очила, но за дишането не, не се ползват предпазни средства. Когато дойде Инспекцията по труда всичко се спира в завода, спира се работният процес. Остават довършителни работи, леярните се спират напълно."

Няма начин в промишлен град да има алпийски въздух, но да построиш такъв завод с такова производство на подветрената страна на града, е меко казано престъпно. Затова пък вече шест години екоинспекцията в Русе налага глоби, определя санкции, прави предписания и накрая нищо.

Фирмата е задължена по закон да публикува на сайта на общината заявлението си за кандидатстване за комплексно разрешително. Числата в него стреснаха русенци, тъй като там се казва, че фирмата има намерение да използва

"Инсталации за претопяване, включително сплавяване на метали и експлоатация на леярни, с топилен капацитет над 4 тона за денонощие за олово и за кадмий и 20 за денонощие за всички останали метали".

Тоест - двойно увеличение от това, което се знае. Фактически обаче това е направено още през 2012 г. с тихо разширение на капацитета, а сега искат само да го узаконят, като поставят нови вентилационни системи. Това обяснява началникът на екоинспекцията в Русе инж.Любомир Атанасов.