Литературният критик Ерик Ноло, под чието остро перо са попадали много от съвременните писатели на Франция, избра Русе за заглавие на първия си роман, издаден от едно от най-големите френски издателства Албан Мишел“, научаваме от Телевизия Европа.

Ерик Ноло е звезда на френския телевизионен екран. Освен журналист, телевизионен водещ, литературен критик и писател, той е и почитател на българската литература и има заслуги в популяризирането ѝ във Франция. Неговият преводачески екип е носител на наградата на ЮНЕСКО за превод на чуждоезична литература през 2004 година за книгата „Сбогом, Шанхай“ на Анжел Вагенщайн.

През следващата година Ноло е номиниран за френското отличие Орден за изкуство и литература. Любовният трилър „Русе“ описва историята на Деляна и Серж, които се събират след дълга раздяла и предприемат неочаквано пътуване, за да се спасят от преследващата ги криминална група. Преследване, престъпления, любов, драма и интрига се случват между София и Русе.

Читателят е въведен в историята на интригуващото пътуване на героите, което може да се окаже фатално за единия от тях, поради факта, че в ръцете му попада компрометираща снимка. Образите и природните картини,описани в романа са силно въздействащи, а отзивите за него от читатели и специалисти са повече от положителни.

Как се е родила идеята за първия му роман и какво е вдъхновило френския писател да избере България като тема,ще научите от самия Ерик Ноло, който застана пред камерата на Телевизия Европа в Париж.

Цялото интервю на репортера Йорданка Костадинова с Ерик Ноло може да прочетете тук:

Как се роди идеята за първия Ви роман и за неговото заглавие „Русе“? Защо избрахте да привлечете вниманието на читателя към нашата страна, малко позната за французите като цяло?

„Идеята за първия ми роман датира от много години. Тя се роди по времето,когато бях в България. В продължение на две години работих като преподавател в Сливен, и тогава се влюбих във Вашата страна. Посетих Русе, тъй като съм голям почитател на Елиас Канети, който е роден в този град и го е напуснал много рано, но казва, че годините прекарани в Русе са най-важните години в живота му. Обичам криминалните романи и реших да създам именно такъв роман в България, знаейки, че не са много романите, написани от чужденци и чието действие се развива в България. Действието на повечето криминални романи се случва обикновено в Лос Анджелис, Ню Йорк, много често в Париж, но България е непозната в този смисъл. Това беше комбинация от любовта ми към България и желанието ми да накарам читателите да открият една нова страна, различна от тези, които споменах. От една страна,България, която описвам в романа си е с истинския образ на страната, която аз познавам, но от друга страна, тя е една въображаема България, с тъмни нюанси, за да се впише в криминалния сюжет.

Вие описвате местата и пейзажите на България с голяма точност и дори в романтичен стил, с нежност и привързаност, но все пак романът си остава криминален. Това любимият Ви жанр ли е?

Огромно удоволствие ми доставяше да описвам Българските пейзажи,българите, но не си мислете, че това е туристически гид, целта ми не е да убедя хората да посетят България, идеята е романа ми да е максимално интересен и увлекателен за читателя.

В едно интервю, журналист ми каза, че съм подходящ за поста министър на туризма на България, което много ме поласка, но това, което бих искал е читателя да усети красотата на България, само толкова. Аз не искам България да последва примера на Хърватия, тъй като заради нашествието от туристи в Хърватия, заради които освен, че се разрушава красотата, тя се и презастрои, последва увеличение на цените, което не е добре за местното население. Така, че моето желание е България да си остане непозната за милионите чуждестранни туристи, но едновременно с това да запозная читателите с нашата България, нашата,защото тя е моята втора страна.

Знае се, че писателите описват себе си и околните в главните персонажи на романите им. Серж ли отговаря на Вашият образ?

Ако търсите прилика между Серж и мен,сигурно ще откриете, например в това, че и двамата обичаме да си стоим в къщи и да четем по цели дни, но един мой приятел откри истината, че най-близкия до мен персонаж е Деляна – не заради стриптийз-а, аз не съм добър в това, но поради начина, по който говори Деляна. Трябва да се потърси малко по-задълбочено. Както е казал Флобер : „Мадам Бовари, това съм аз.“ и аз ще кажа „Деляна, това съм аз.“

Имате ли вече предложения за превод и издаване на романа Ви в България?

Едно българско издателство прояви интерес да издаде романа ми в България,а мой ученик от годините, в които преподавах в България, Красимир Кавалджиев, който вече е гений в преводите предложи да го преведе на български език. За мен е много вълнуващо, че първият ми роман ще бъде преведен точно от този мой ученик, когото познавам от годините му в гимназията в Сливен. Красимир Кавалджиев беше много добър още като ученик, а в последствие стана неповторим преводач. Той наскоро преведе на френски език сборник от произведения на български поети-символисти, което е забележително, така, че имам и издател иперфектен преводач на романа.

Кои са Вашите любими писатели? От кои от тях сте се вдъхновил за романа си?

Според литературните критици, стилът на романа ми наподобява на този на Жорж Сименон, което много ме ласкае, тъй като аз съм от най-големите му почитатели. Със сигурност съм повлиян от писателите-романисти, но по-силно ми е повлияло киното, по-точно американското криминално кино – филм ноар.

Получавам много писма от читатели,което много ме радва, и в повечето от тях ме питат кога ще излезе телевизионен или кино-илм по книгата.Явно се усеща кинематографичния елемент в романа и вярвам, че българските пейзажи биха се вписали перфектно в една такава продукция. С това пътуване от София до Русе с автобус, в което се преминава през различни природни пейзажи би се получил много добър филм. Аз съм голям почитател и на българското кино, така, че ще бъде изключително приятно за мен, ако точно български режисьор избере да адаптира моята книга във филм.

Имате ли вече идея за следващ роман?

В момента пиша втория си роман. Започнах да пиша много късно и затова сега не мога да спра. Вторият роман няма нищо общо с първия, освен, че действието започва отново в България, след това то ще се пренесе в Париж, после в Новгород, Русия, така, че романът ще бъде като пътеводител, ето виждате, България отново е включена, тя остава в сърцето ми.