С настъпването на зимния сезон на смога, в България експертите са обезпокоени от „перфектната буря“ от рискове за здравето: високото замърсяване на въздуха и коронавирусът – в страната с едно от най-високите нива на смъртност от COVID-19 в Европа, се казва в анализ на Франс прес, предава БГНЕС

Опасността е особено голяма, като се има предвид, че няколко пъти миналия месец българската столица София се класира като най-замърсеният град в света според швейцарския уебсайт за мониторинг на качеството на въздуха IQAir.

С понижаването на температурата въздухът над София придобива обичайния си зимен опушен сив оттенък, отчасти благодарение на околните планини, които държат смога над града.

„Когато погледнете града от планината Витоша, той прилича на сивкаво езеро от мръсотия и ние не сме склонни да се връщаме долу“, казва 39-годишният ИТ-специалист Георги Павлов.

Много преди пандемията той е започнал да носи маска с филтър, само докато разхожда кучето си.

Ина Христова, 28-годишна изследователка и биолог, също носи маска докато се разхожда в софийски парк: не само заради вируса, но и заради праха във въздуха, казва тя.

Прах, печки и трафик

Картите за качество на въздуха на София за пореден път предизвикаха горещи коментари в социалните медии, което ядосва хората в най-бедната страна на Европейския съюз.

Данните на министерството на околната среда потвърдиха, че през ноември, в дните, в които IQAir отчита най-лошите си показания, 24-часовата концентрация на (PM10) фини прахови частици е била четири пъти над допустимата граница на Световната здравна организация.

Миналата седмица Европейската комисия докладва България пред Съда на Европейските общности заради системното неспазване на нейните ограничения за PM10.

Неотдавнашно проучване на градския съвет на София определи основните виновници за праховото замърсяване: отоплителните печки на дърва и въглища и автомобилният трафик. В по-бедните квартали все още се изгарят автомобилни гуми, стари мебели или пластмасови отпадъци за отопление.

Няколко скорошни проучвания показват, че дългосрочното излагане на мръсния въздух, съчетано с коронавируса, прави българите изключително уязвими, казват експерти.

Рекордна смъртност

“Практически няма орган или система в тялото, които да не са засегнати от замърсяването на въздуха с фини прахови частици”, каза белодробният специалист Александър Симидчиев пред АФП.

Замърсяването може не само да подкопае реакцията на имунната система към вируса COVID-19, но и да влоши протичането на заболяването, каза той.

Замърсяването на въздуха може дори да помогне за разпространението на вируса, който се прикрепя към праховите частици, добави той.

„Ако погледнете картата на замърсяването на въздуха в Европа, има две или три истински горещи точки на замърсяване на въздуха и те са същевременно и горещи точки за концентрацията на заразявания с коронавируса. Така че е много трудно да не забележите връзката между картата на замърсяването на въздуха и картата на тежестта на заразата”.

Между 27 ноември и 3 декември страната България преживя най-смъртоносната седмица от началото на пандемията с 980 смъртни случая за население под 7 милиона: един от най-високите нива на смъртност от коронавируса.

“Ако замърсяването на въздуха е направило хората уязвими заради многото хронични заболявания, вирусът обикновено се възползва от това”, каза Симидчиев.

Правителството, първоначално сдържано да наложи по-сурови антивирусни мерки, накрая въведе нови ограничения на 27 ноември, затваряйки ресторанти, училища и търговски центрове.

Но и преди пандемията между 15 000 и 18 000 души умират всяка година заради замърсяването на въздуха, заяви Симидчиев.

„Широкото разпространение на тютюнопушенето и недостатъчно финансираните пулмологични отделения в страната са помогнали да се създаде „перфектна буря” около белодробното здраве на българите – факт, който стана още по-очевиден заради пандемията с коронавируса”, заключи лекарят.