Работодателските организации защитиха преминаването към електронни касови бележки и софтуерна фискализация

Производители на касови апарати се обявиха срещу обсъжданата идея софтуерните програми за управление на продажбите на фирмите да се вържат директно със сървърите на НАП и по този начин да направят фискалните устройства излишни.

"Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички транзакции ще бъдат регистрирани и информацията ще предадена към НАП". За това алармират в писмо до изпълнителния директор на приходната агенция Галя Димитрова четирима от най-големите в страната производители на фискални устройства - „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“, предаде вестник Сега.

Преди седмица приходната агенция съобщи, че скоро електронни касови бележки ще заместят хартиените в определени икономически сектори. Нещо повече, обсъжда се внедряване на т.нар. софтуерна фискализация - отчитането на оборотите на фирмите в сървърите на НАП да става директно от компютрите на търговците чрез специален софтуер, без да се ползва посредничеството на касовите апарати.

Засегнатите от промяната производители на касови апарати обаче алармират, че се предлага техните устройства да се заменят с "някакъв имагинерен софтуер" и облачна структура на свързване. Това според тях ще създаде условия за "нерегламентирана намеса и модифициране на информацията", предавана към НАП. И посочват, че съществуващата в момента система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.

В отговор на тяхното предупреждение работодателските организации също изпратиха писмо до шефа на НАП, в което защитават идеята да се върви към по-модерен начин за фискална отчетност при все по-разпростиращата се дигитализация на бизнесите и търговията от разстояние.

"Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП", посочват четирите работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

Според тях обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация. "В тази фискална отчетност няма нищо имагинерно, както се твърди от текущите лидери в сферата на производството и продажбата на фискални устройства", смятат те. И посочват, че този модел на фискализация успешно се прилага в страни от и извън Европейския съюз.

Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия, се казва в писмото на работодателските организации до НАП.

Производителите на касови апарати обаче настояват да се изпълнява Наредба Н-18, която създаде огромни затруднения на фирмите, заради изискванията си към софтуерите за управление на продажбите и свързването им с фискални устройства. Преди две години търговците масово трябваше да подменят апаратите си, за да отговорят на новите технически изисквания за връзка със сървърите на НАП. Разпоредби от самата наредба пък на няколко пъти бяха отлагани, заради невъзможност на бизнеса да ги изпълн. "Ако се обезпечи цялостното внедряване на наредбата, тя ще гарантира по-висока събираемост и изключително висок контрол върху оборотите, както на търговските обекти, така и на заведенията за обществено хранене и електронните магазини", настояват производителите на касови апарати.

В момента работна група в НАП подготвя законовите промени за електронните касови бележки и новия модел на отчетност на продажбите.

Производителите на касови апарати са недоволни, че в работната група не са поканени специалисти на „Борика“ АД и „Информационно обслужване“. "В същото време като основни консултанти на НАП в медиите се назовават 3-4 собственика на малки софтуерни компании, които нямат опит в сферата на фискалното законодателство и чиито общи приходи са около един милион лева годишно. Същите нямат съществен пазарен дял в страната, а непрекъснато се представят като представители на различни асоциации“, се казва в писмото на „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“..