Марко Приморац препоръча на България да продължи пътя си към еврозоната

Марко Приморац разказва за това как страната му се оказа отличник по евроинтеграция, предава NOVA. Само за 10 години, след като стана член на Европейския съюз, Хърватия прие еврото и влезе в Шенген.

България и Хърватия започнаха от една „писта” през 2020 г. И двете страни влязоха в чакалнята на еврозоната, но вие успяхте да ни изпреварите. Защо?

Първо искам да поздравя българското правителство за това, че се е посветило и полага усилия по пътя на България към еврото. Да, ние бяхме на една писта. Когато говорим за Хърватия обаче, бих искал да кажа, че може би едно от най-важните неща беше политическата стабилност в страната и отдадеността, с която работехме по пътя към еврозоната. Ние си поставихме 1 януари 2023 г. като дата, от която искаме да приемем еврото и въпреки всички предизвикателства – COVID кризата, например, когато всички ни казваха, че ще изпуснем момента, ние започнахме още по-усилено да работим. Успяхме да изпреварим ситуацията и да направим всичко възможно да изпълним критериите.

Когато говорехме за въвеждането на еврото, всички бяха изплашени от инфлацията и натиска на цените. От 5 септември миналата година започнахме да показваме цените и в евро, и в куна във всички магазини и на пазарите. Но още от първия ден на януари се сблъскахме с фрапиращи случаи, в които някои от магазините повишиха цените. Тези на виното, някои храни и дори на услугите скочиха. И всички се притесниха, че това ще се превърне в практика.

В този момент не бяхме сигурни какво точно се случва. Но приехме наредба, с която задължихме търговците да върнат цените такива, каквито бяха към 31 декември.

Но хората в България, които са скептични към еврото, сочат Хърватия и казват: „Ето, там цените се вдигнаха, търговците спекулираха”…

Както ви казах, да, сблъскахме се с такива фрапантни случаи. И много ни притесниха. Затова действахме светкавично. На 5 януари никой не можеше да каже със сигурност дали това е обща тенденция, или опит за спекулация. Хората ни изпращаха снимки на различни продукти и питаха защо. А причините можеше да са всякакви – от това, че продуктите по време на коледните празници може да са били на промоция до това, че са правени опити за изкуствено повишаване на цените. Затова назначихме допълнително инспектори, които да направят масови проверки. Това, разбира се, разгневи търговците. Те казаха: „Трябва да оставите цените на свободния пазар”. Трябваше да се справим и с това.

Имаше идея нелоялните търговци да попадат в „черен” списък? Какво стана с нея?

Да, мислехме за това преди да въведем еврото. Но в крайна сметка решихме, че няма да е толкова лесно да се прецени кой ще попада там и на какъв принцип. Това можеше да доведе до съдебни дела. Затова решихме да обърнем метода. Направихме платформа, поканихме големите вериги да публикуват цените си в нея. И създадохме така наречения „бял” списък, за да промотираме добрите практики, а не да сочим с пръст грешните. Очаквахме всички да се присъединят, но засега са го направили едва три от веригите. Но ние към момента имаме между 7 и 10 големи търговски вериги, така че числото не е толкова малко.

По този начин не наказваме, а стимулираме. И за потребителите този вариант е по-добър. Така те ще знаят откъде да пазаруват. Ще има ефект и върху търговците, които спекулират. Те ще започнат да намаляват цените, ако всички пазаруват от онези в белия лист.

До момента сме наложили глоби за над 400 000 евро. И в крайна сметка не се оказа общ феномен на поскъпване, а на нелоялни практики. И открихме начин да го контролираме, така че процесът да преминава гладко. Целта на проверките и санкциите не беше да пълним държавната хазна, а да сме сигурни, че никой повече няма да се възползва от ситуацията и да увеличава цените, за да си вдига печалбата.

Тоест вие може да уверите хората, че инфлацията в Хърватия няма нищо общо с въвеждането на еврото?

Разбира се, защото и данните на месечна база от декември до януари го показаха. Инфлация на практика почти не съществува. Тя е близо до нулата. Да, има инфлационен натиск. Тарифите на енергоизточниците се увеличиха, което се отрази и на другите цени, но това няма нищо общо с еврото. Същият процес тече и в държавите, които все още не са приели еврото - там цените също скачат. Сигурен съм, че цените и в България се покачват, а вие все още не сте въвели еврото. Инфлацията в момента се наблюдава навсякъде по света. Каква ще бъде тя през март, април, май? Никой не може да каже със сигурност сега. Но нашата инфлация в момента се очаква да бъде малко над средната за страните от еврозоната.

Имат ли притеснения хората обаче за лихвените проценти?

Когато става дума за намаляване на ефекта от инфлацията, рестриктивната монетарна политика е най-ефективна. Това, което обсъждахме на последната ни среща на европейско ниво, където беше и вашият финансов министър Росица Велкова, е че фискалната политика не може да бъде толкова ефективна. За да има резултат от нея върху инфлацията, това означава да се увеличават данъците, да се намаляват субсидиите и помощите. И това е нещо, което никой не би искал да направи сега. И в този смисъл фискалната политика не трябва да хвърля как да кажем „масло в огъня” на инфлацията. И като финансови министри трябва да сме внимателни, да поддържаме фискалната стабилност и да не прекаляваме с разходите. Това ще повиши търсенето и потреблението, а оттам - и инфлацията.

Когато говорим за по-строга парична политика, тя е свързана с покачване на лихвените проценти. И това е най-ефективният начин за справяне с инфлацията. Това е нещо, което ние подкрепяме.

Как успяхте все пак да убедите хората, че еврото е за добро, защото ние се сблъскваме с този проблем сега в България?

Събрахме работни групи с повече от 100 души, които работеха по този въпрос. Имахме много ясна комуникационна и образователна кампания в големите градове в страната. Нарекохме я „Евро на колела”. По този начин запознахме хората с това какво ще се случи, след като влезем в еврозоната. Обучавахме и децата в училищата, за да подобрим и финансовите им знания.

И сега липсва ли ви куната?

Не мога да кажа, че ми липсва. Разбира се, всеки е малко или много емоционален по този въпрос, но ние имаме куната като символ на нашите евромонети. И това е нещо, което прави хората доволни.

Твърдите, че ерозоната е „щит” по време на кризи. Наистина ли вярвате в това?

Разбира се, когато говорим за еврозоната, Шенген, Европейския съюз като цяло. Това не е просто цел, която е важна. Това е пътят към по-голяма цел. Ние трябваше да направим много подобрения, да усъвършенстваме административния си капацитет, да изградим много щитове и по отношение на фискалната политика и стабилните финанси на страната. Но също така присъединяването към еврозоната е нещо, което може да помогне на страните с допълнителна защита във финансово турбулентни времена.

Трябва ли в България да съжаляваме, че отлагаме членството си поне до 2025 година?

Не мисля, че трябва да съжалявате. Но трябва да положите още много усилия, за да продължите по този път. Срещате сериозна подкрепа, винаги може да разчитате на Европейската комисия. В наше лице също имате партньор. И ние ще направим, каквото можем, за да ви помогнем по пътя към еврото, за да бъдете 21-вия член на еврозоната.

Какъв е вашият съвет към колегите ви в България?

Той е ясен: трябва да продължите по този път с ясна и стабилна фискална политика. Това е много важно в този момент, и то не само за еврото. Неоправданите разходи може допълнително да развихрят инфлацията. А решенията са трудни, особено в ситуация, в която хората имат нужда от подкрепа. Това трябва да свети като „червена лампа”. Разбира се, и политическата стабилност е много важна. Смятам, че прозрачният процес, ясната кампания и силната политическа подкрепа са основни фактори, за да има успешно преминаване към еврото.