Вестник „Файненшъл таймс” публикува статия, в която се казва, че ЕС прилага двойни стандарти в отношението си към България, Ангела Меркел и ЕНП поддържат Борисов заради партийните си интереси, затварят си очите за корупцията в България и това поставя на изпитание ЕС

Ето статията с малки съкращения, публикувана в Капитал:

„Протестите в България срещу всеобхватната корупция разкриват конфузната ситуация около нещо, което ЕС сам е провъзгласил – че ще държи сметка на правителствата, които подкопават върховенството на правото. Но докато институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват властите в Унгария и Полша, към България демонстрират много по-меко отношение. Този двоен стандарт може да повлияе на идеята за фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, предназначени за противодействие на икономическите ефекти от коронавирусната пандемия.

Това е и съзнателен политически избор на дясноцентристките европейски лидери и партии, преди всичко на германския канцлер Ангела Меркел и нейните управляващи християндемократи. Бойко Борисов, българският министър-председател, превърна в свой приоритет поддържането на близки отношения с г-жа Меркел още от 2009 г., когато започна първият от трите му мандата на поста.

Има и друга сметка, която Меркел и нейните десноцентристки съюзници в ЕС си правят. Партията на Борисов – ГЕРБ, дава гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, която включва и ХДС на г-жа Меркел. Дългогодишната доминираща роля на ЕНП в Европейския парламент се топи и тя се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери. ЕНП се хвърли да защитава Борисов, противопоставяйки се на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичното отстъпление в България.

Усилието й обаче се провали и резолюцията беше приета. Като знак за дискомфорта от про-Борисовата линия на партията шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха документа и 24 се въздържаха. И все пак беше ясно къде стои ЕНП като цяло. За протестиращите в София подкрепата за правителството на Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл.

Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици от малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога излагайки се на значителен риск. Но точно когато се нуждаят от ЕС – да подкрепи собствените си принципи, те чуват малко или нищо.

Мащабът на българската корупция отдавна не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България Държавният департамент на САЩ посочи:
„Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“.

Според доклад от Центъра за изследване на демокрацията в София от миналата година най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики.
Transparency International, която следи борбата с корупцията в света, поставя България на най-ниско място сред 27-те страни в ЕС по своя индекс за възприятие на корупцията.

Българската корупция не е изключително политическо явление. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна замърсяват безпристрастното прилагане на закона.

Българският проблем се превръща в неудобен тест за ЕС, който се опитва да се придвижи напред с фонда за възстановяване от 750 млрд. евро. Според първоначалния проект за нетното разпределение на парите от него България ще получи 11,7 млрд. евро или малко под 20% от националния си БВП.

Някои правителства в Северна Европа искат да се орежат средствата за държави, които нарушават върховенството на правото и демократичните ценности. Съвсем правилно те подчертават, че колкото по-слабо е прилагането на закона, толкова по-голям е рискът да процъфтят шуробаджанащината, липсата на прозрачност и други злоупотреби, когато правителствата започнат да разпределят европейските средства.

ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да се окаже най-голямата от всички.”

Превод: „Капитал”, виж тук целия текст.