Фермерите в капана на ниските изкупни цени и имитацията на реформи

Българските земеделски производители продължават да продават продукцията си на цени под себестойността, въпреки нарастващите производствени разходи. Това става ясно от задълбочен анализ на "Гласът на земеделеца", публикуван днес.

В условията на глобализирана икономика местните производители са принудени да се конкурират с внос от Украйна, Румъния и Аржентина, което прави невъзможно адаптирането на цените според локалната реалност на пазара.

Кой определя цените?

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че фермерите често нямат контрол върху крайната цена на своята продукция. Цените се диктуват от търговци, преработватели и борсови тенденции, а не от реалната себестойност на производството.

Разпокъсано производство

Друг съществен проблем е фрагментацията на българското земеделско производство. Фермерите купуват суровини на високи цени, но продават поединично, което значително отслабва позицията им във веригата на стойността.

Неработещи решения

Предложените до момента мерки, включително създаването на държавни магазини с ниска надценка, се оказват неефективни. Идеята за държавни търговски обекти не е подкрепена с икономически анализи, модел за реализация или ясна логистична стратегия.

Квотите - в противоречие с европейските норми

Периодично повдиганият въпрос за задължителни квоти за български продукти в търговските вериги се оказва в противоречие с европейските правила за свободно движение на стоки.

Справедливата цена - мираж без методология

Концепцията за "справедлива себестойност" остава недефинирана поради липсата на ясна методика за изчисление и институционален капацитет за прилагането ѝ.

Административното коопериране не работи

Въпреки законовите облекчения за създаване на земеделски кооперации, липсват ключови предпоставки като доверие между производителите и готовност за съвместно пазарно поведение.

Експертите предупреждават, че продължаващото предлагане на нереалистични решения рискува да подкопае окончателно доверието не само в конкретните политики, но и в самата възможност за положителна промяна в сектора.