Последствията от антиваксърските настроения в България се виждат на гробищата, а прогнозите за икономиката вървят надолу

Това пише германският ФАЦ, цитиран от Дойче Веле, и коментира: "На следващото правителство в София му предстои много работа".

„Само една четвърт от българите са изцяло ваксинирани срещу Ковид-19. Никъде другаде в ЕС не са толкова малко. Последствията могат да се видят на гробищата“, четем в началото на обширна статия в германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), която е посветена главно на икономическото положение в България. Авторите припомнят, че става дума за най-бедната държава-членка на ЕС, където БВП на глава от населението възлиза на близо 10 000 евро - три пъти по-малко от средното за ЕС. Вестникът пише за резултатите от изборите, за партията-победителка "Продължаваме промяната", за възможната коалиция и за „изхвърлянето на главния прокурор“ като възможен приоритет на бъдещата власт. По-нататък в статията четем:

Драматичните проблеми на България

„В политико-икономически план определено има какво да се свърши. В списъка с търговските партньори на Германия България се появява чак на 40-а позиция, след Гърция. За самата България обаче Германия е най-важната външнотърговска дестинация. След пандемичната 2020 година бизнесът отново потръгна: двустранният обмен от януари до септември тази година нарасна с 20% до 7,4 милиарда евро“, пише германското издание.

Цитираните във ФАЦ числа са от тримесечната сводка на Източната комисия на германската икономика, където специално се подчертава ръстът на търговския обмен с три държави: България, Сърбия и Словения.

Статията във ФАЦ предупреждава обаче, че прогнозите за стопанското развитие в България вече вървят надолу, а германските производители в страната са критично настроени. България и съседна Румъния изглеждат най-непривлекателни за външни инвестиции, пише в тази връзка ФАЦ. По-нататък в статията четем:

„Бъдещото правителство би могло да се бори срещу пандемията с предписание за ваксинации на работещите в медицинския сектор и на учителите, както и с по-строги защитни мерки, но последствията от кризата с коронавируса отслабват желанието на хората да потребяват и обезсилват производителите. Асен Василев, приятел и съпартиец на изборния победител Кирил Петков и сам с амбиции за финансов министър, вече каза пред ФАЦ, че навярно ще бъдат необходими помощни мерки за малки и средни предприятия“, пише вестникът и припомня, че ЕС отпуска на България 6,6 милиарда - цели 10% от държавния бюджет за 2021, но администрацията почти не е в състояние да усвои европейските помощи. Една от причините: дълготрайната политическа парализа.

Друг драматичен проблем са растящите цени на енергоносителите, които от своя страна дават тласък на инфлацията, отбелязва ФАЦ. В статията се цитира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит, според когото ако овладее енергийните цени, новото правителство „вероятно ще изкара повече от само няколко месеца“.

„Защото 28 процента от домакинствата в България са енергийно бедни и се нуждаят от помощ. Павлов смята освен това, че растящите цени на тока биха могли да дадат нов тласък на замразените планове за два ядрени реактора в Белене, тъй като този проект отново ще се окаже изгоден“, цитират авторите на статията.

Кога България ще въведе еврото?

ФАЦ пише още, че има съмнения дали България наистина ще въведе еврото през 2024 година, тъй като не е ясно дали изпълнява всички изисквания. „Съмнения съществуват не само в Европейския парламент", пише ФАЦ и цитира Левон Камерян, експерт за България в рейтинговата агенция Scope. Според него: "Ако се сложи край на политическата парализа, това може да улесни присъединяването на България към еврозоната още на 1 януари 2024 година - особено ако едно ново правителство се ангажира с по-активни реформи и подобри дългосрочното икономическо планиране“. А според Павлов от УниКредит попълването на овакантените постове в Централната банка ще покаже доколко новото правителство държи на въвеждането на еврото.