Убийство, което ще остане неразкрито

Ще чуем много версии кой е убил Алексей Петров. Както беше и с Илия Павлов, с Емил Кюлев. Всяко от тези убийства поставя въпроси, на които няма един отговор. И всеки на нивата на политиката и медиите използва това убийство да демагогства или да се самоизтъква, пише Иван Бакалов в e-vestnik.bg.

Бизнесмени като Алексей Петров имат много врагове. И длъжници, които искат да заличат дълга си. Алексей Петров се изявяваше като експерт по сигурност (когото Борисов започна често да цитира какво казва за тероризма). Имаше и бизнес на светло, а за сенчест може само да се предполага. При ареста му преди години говореха, че имал някои публични домове в София и акциите на полицията срещу тях били част от борбата с „Октопода”.

Заваляха конспирации, които свързват сегашното убийство с предишните тази година, с Къро в ЮАР, със смъртта на брат Галев (от инфаркт) дори с арестуваните за шпионаж в полза на Русия във Великобритания. Бившият главен прокурор Гешев го определя като закономерно продължение на мижавия атентат срещу него.

Общото между тези събития е, че новините за тях идват от едно и също място – телевизора – и средният избирател инстинктивно ги навързва в опитите си да си обяснява света.

А според пишман политици като Бареков, убийството на Алексей Петров се дължи на това, че бил близък с Кирил Петков и баща му, и чрез тях кадрувал в службите. И другият гастрольор в политиката Слави Трифонов развива подобни теории – прави намеци за връзки с предишните убийства и как ПП овладели службите и после какво станало. Политици като Костадинов и Корнелия Нинова се упражняваха в риторика за завръщане на мутренските времена и разпад на държавата, щото я управляват лошите, а не те. Пази Боже пък какво ще стане, ако управляват те.

Завръщат ли се поръчковите убийства? Или никога не са си отивали, просто поръчаните са намалели след множество успешни атентати. Най-много поръчкови убийства станаха по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. И останаха неразкрити. Убийства намаляха, защото в подземния свят конкурентите се поразчистиха. А когато Борисов овладя всички власти, нямаше вече никаква конкуренция, дори в подземния свят настъпи подчинение.

И Алексей Петров стана мишена на борисовата власт. Арестуваха го с обвинения за ОПГ, операция „Октопод” и т. н. Беше посочен като глава на мафията, медиите го превърнаха в пропаганда за безкомпромисната нова власт, която разчиства престъпността. Делата срещу него приключиха безславно.

Някак странно тази година Борисов се опита да се оневини за ареста му, като каза в тв предаване, че не можел да се намеси като премиер, когато вътрешния министър Цветанов и тогавашният главен прокурор Борис Велчев арестували Алексей Петров. Намекна, че арестът е неоснователен. Нарече го „най-добрата барета”, колко смело обезвредил терорист с граната и т. н. Винаги били противници и на тепиха и извън него. Двамата са имали обща фирма в миналото, заедно с Румен Николов–Пашата, ама тя останала без дейност. Фирмата може да е била без дейност, ама тримата са имали някаква неясна дейност и отношения.

Алексей Петров е барета и каратист, както Пашата, както братя Галеви, Златко Баретата. Някои от баретите минаха в подземния свят, в съмнителен бизнес, рекет. Други като братя Галеви се върнаха на служба в ГДБОП и както се оказва са били сътрудници на службите.

Алексей Петров също беше осветен като сътрудник на службите и после дори го назначиха като съветник, но неофициален шеф в ДАНС. В миналото се е занимавал с рекет, но не прост мутренски рекет над кръчми и магазини, а по-скоро е уреждал бизнес отношения със сила. Което не изключва да е съсипал бизнеса на този и онзи, а сега някой да иска да му отмъщава.

Това е третият атентат срещу Алексей Петров. Третият известен, може да е имало у други.

Предишният през 2015 г. беше най-зрелищен – двама с гранатомети стрелят срещу колата му. Сигурни, че няма спасение от два гранатомета. Да, ама не. Алексей Петров купил втора употреба мерцедеса, който е возил германския канцлер Герхард Шрьодер. Стара кола, ама добре бронирана. И той оцеля. Атентаторите ги разкриха, вероятно с помощта на самия Алексей Петров, който дори обяви награда. Казват, че поръчката била за 200 хил. евро. Някой трябва много да иска да го няма, за да даде толкова пари. В криминалния свят сред наркодилърите убиват за 20 пъти по-малко.

От четиримата украинци извършители, единият беше заловен и осъден на 10 години, но странно освободен на осмата година с решение на Апелативния съд. Въпреки отказът на долна инстанция, и въпреки оценката от затвора, че не трябва да бъде освобождаван. Нищо чудно той да е в съучастие със сегашните атентатори.

По правило, дали мишената е Алексей Петров или друг, толкова опасен атентат с гранатомети и такава лека присъда, поставят въпрос има ли желание правосъдието да наказва престъпността. И дали нечия дълга ръка не помага на атентатора.

Сегашния убиец най-вероятно няма да бъде разкрит. Вече го няма Алексей Петров, като главен двигател да търси атентаторите си. И ще валят всякакви теории на конспирацията.

Няма и кой да разкрие размерите на бизнеса на Алексей Петров. Той приживе каза, че на личността му придават много по-голямо значение, отколкото той има. И сигурно е прав, у нас митологизират всичко. Но много неща около него остават на сянка.