Фалцетът при басово говорещите тирани се проявява при начална загуба на властта

Фалцетът при басово говорещите тирани се проявява при начална загуба на властта. Когато още не можеш да повярваш че си тръгваш, гласните ти струни изневеряват и вместо страховитото празно буботене излиза тънък, неуверен гласец, пише Lentata.

Това се случва с показната заповед за едва ли не насилствена публична ваксинация на Мангъров. Това ще налее още толкова милиони съмнения в един прост медицински акт. Това е нещо, което излиза от разбора и смисъла. Това е акт, който затвърждава недоверието и съпротивата срещу властта, дори когато тя е загрижена за човека. Да наредиш някой “публично” да бъде ваксиниран съдържа в себе си насилие, не просто вербално насилие. Съдържа публична екзекуция и отрицание, че ваксината е доброволна. Съдържа старата циганска легенда, че не бива да се ваксинираме, защото ще ни стерилизират. Такъв акт и думи са безумни и излишни в днешния момент.

Нацията не страда от теория на конспирацията или от местна тъпота - хората просто нямат никакво доверие на държавата си. Никакво. Заради образа й, който всеки ден нарежда и отменя безумия, заради просташкия изговор на предтавителния персонаж, на който изговор в началото се радвахме, заради театъра на “инспекции” и фюрерстванеъо зад волана на автомобил платен от данъци, в който някой се чувства като фараон. Проблемът не е в самодържеца обаче. Проблемът е в клякащата клакьорска пасмина покрай него. Затова Мангъров е герой в очите на хората. Защото не кляка и говори различни неща. В което се състои и самата идея на демокрация, доколкото ни е останала.

Мангъров не трябва да се ваксинира по заповед. Защото това ще предизвика реакция от хората. Досетете се каква. Просто когато една власт е безумна, хората започват да я лъжат. Насилствената, че и публична ваксинация е екзекуция на нормалността. Мрачен епизод, който след секунди ще бъде отречен от автора си. Той се шегуваше, народе, нали?!