Неравенството в доходите в България и рискът от бедност или социално изключване остават най-високите в Европейския съюз като обхващат 2/3 от населението през 2016 г.

Доходите на дела от 20 % на българите с най-високи доходи е бил 8 пъти по-висок от този на 20% на най-бедните през 2016г. Разходите за социална защита са ниски, а покритието на схеми за осигуряване на минимален доход е ограничено и недостатъчно адекватно.

Ниските публични разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси (включително на медицински персонал) и ниското ниво на здравно осигуряване водят до ограничен достъп до здравни услуги. Секторът на изследвания, разработки и иновации е силно разпокъсан и страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа.

Eфективността на публичните разходи в България е много ниска. Минималната заплата се определя без ясен и прозрачен механизъм, а делът на работниците с такова заплащане се е увеличил повече от два пъти за последните 6 години.

Това са част от заключения за състоянието на България, които се съдържат в прегледа от Европейската комисия на Конвергентната програма 2018 и актуализираната Национална програма за реформи. Той бе разпространен в сряда, когато Европейската комисия и Европейската централна банка представиха преценката си доколко страната е готова да стане член на еврозоната.

Тази преценка няма пряко отношение към желанието на българското правителство скоро да подаде молба за членство в механизма за подготовка за приемане на еврото, но представлява в сбита форма изброяване на основните проблеми в икономиката, изискващи реформи.

Ето накратко основните от тях:

– Изключително важно е подобряването на ефективността на фискалната политика. Данъчните приходи и плащането на данъци се подобряват, но повече в резултат на подобрените икономически перспективи, отколкото от по-добрата работа на данъчната администрация и събирането на взимания.

– Ефективността на публичните разходи в България е много ниска, а реформите в управлението на тези финанси са важни и наложителни, докато са налице подходящи условия за това.

– Икономическите резултати на държавните предприятия са слаби в сравнение с тези на другите страни от района и с частния сектор; те са още един източник на несигурност и риск за обществените финанси; управлянието им не отговаря на международните стандарти.

Какви са пререпоръките за България за 2018 г.

– Трябва да се приложат важни мерки като намаляване на рисковете от експозицията към свързани лица и подобряване оценката на активите.

– Схемата за обявяване в несъстоятелност е неефективна, забавя намаляването на задлъжнялостта в частния сектор и решаването на проблема с необслужваните кредити. Процедурите са бавни и възстановените активи са много малко. Липсата на събрани данни и на инструменти за адекватен мониторинг пречат да се оцени ефективността на старите или на нови процедури, включително такива по преструктуриране на бизнеса.

– Равнището на недекларираните трудови отношения остава високо и това има значителни последици за фискалните приходи, условията за труд и адекватността на приходите след пенсиониране. Обявени са нови мерки от властите, но трябва да се види доколко ще бъдат приложени.

– Заетостта е добра и безработицата е под средната за ЕС, но от това не печелят еднакво всички в работоспособна възраст. Дългосрочно безработните, неактивните младежи, ромите и хората в бедни и селски райони продължават да изпитват значителни трудности за излизане или завръщане на трудовия пазар. Остаряващото и намаляващо население в комбинация с трудова активност под средната за ЕС водят до недостиг на работна ръка и служители с умения, а това отслабва дългосрочните перспективи за цялата икономика. Нужни са активни политики на трудовия пазар, социални услуги и още по-добро фокусиране върху обучение и квалификация.

– Най-високите в ЕС остават неравенството в доходите и достъпът до услуги (образование, здравеопазване и жилища), както и рискът от бедност и социално изключване. Няма адекватен механизъм за преценка на нивото на необходимите социални помощи, социалната защите не предоставя достатъчно помощ на най-нуждаещите се, включително децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските райони.

– Неяснотите около това как се определя минималната заплата и увеличаването на хората, назначени на такива договори, застрашават баланса между това да се помага на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и да се гарантират трудови доходи, от друга. В допълнение, това създава несигурност, която силно пречи да се предвиждат условията да се прави бизнес в България. Правителството предложи механизъм за определяне на минималната заплата, но няма споразумение за него между социалните партньори.

– Ниските публични разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси (включително на медицински персонал) и ниското ниво на здравно осигуряване водят до ограничен достъп до здравни услуги. Недостигът на обществени средства се компенсира с пари, които хората доплащат от джоба си. Добрата новина е, че медиците, напускащи България, напоследък намаляват.

– Въпреки опитите за модернизиране на образователната система, резултатите от нея са ниски и са силно повлияни от икономическия и обществен статут. Цифровите умения са сред най-ниските в ЕС и са много различни в отделните обществени групи. Недостатъчна е подготовката в образователната система за уменията и познанията, които търси трудовият пазар. Възрастните много рядко участват в подобряване на квалификацията.

– Секторът на изследвания, разработки и иновации е силно разпокъсан и страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа. Иновациите са на много ниско равнище и нискотехнологичини сегменти доминират в производството. Публичните и частни разходи за разработки и изследвания са изключително ниски. Бавните реформи бавят движението към ориентирана към иновациите система. Има много университети и изследователски институти, но единици от тях произвеждат научен продукт с високо качество.

– Комерсиализирането на изследванията остава голяма слабост. Слабо и е и публично-частното партньорство. За финансирането на изследванията няма конкурентност, международна оценка и отпускане на средства на институти според постигнатите резултати. Емблематичният „София Тех Парк“ все още страда от неефективно управление, нестабилно ръководство, нереализирана научна инфраструктура и отсъствие на дългосрочен финансов ангажимент от правителството.

– Бизнес средата се нуждае от подобрение. Макар да бяха приети някои реформи, практическото им реализиране изостава. Предприемачите продължават да се притесняват от корупция, дефекти на институциите и недостиг на служители. Бавен е напредъкът в електронната администрация. Слабостите на инфраструктурата си личат особено в ниската ефективност и резултати на транспортния сектор. Няма добре фокусирани и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.