При студената зима

Европа се насочва към зимата, изправена пред безпрецедентен недостиг на енергия, и политиците опитват да решат как да предотвратят риска гражданите им да останат на студено. Ако недостигът се задълбочи, европейските правителства може да прибегнат до ограничаване на продажбите на природен газ и енергия за другите региони. При още по-краен сценарий може да се стигне до спиране на потоците помежду им, което да доведе до политическа и икономическа криза.

“Ако стане много студено, дори в границите на Европа може да има страни, които да заявят: Имам газ на територията си и ще приема извънредна мярка за безопасност никой да не може да изнася за идните две седмици”, казва Марко Алвера, главен изпълнителен директор на италианската компания за енергийна инфраструктура Snam, предава вестник Труд.

“Газохранилищата в Европейския съюз са пълни на около 77%. Това е доста под обичайните нива за този период от годината и прави страните членки особено уязвими, ако зимата е много студена.

Нито едно правителство в Европа все още не е заявило, че ще спре износа, но рискът това да се случи нараства с повишаването на цените на енергията. В Норвегия, един от най-големите износители на енергия в Европа, цените са нараснали седемкратно от миналата година насам. Сърбия може да забрани износа на ток, за да гарантира, че “хората ще имат топли домове”, заяви президентът Александър Вучич този месец. А Франция заплаши да намали електроенергията за британските Нормандски острови на фона на спор за риболовните води. Ирландия заяви, че недостигът є е толкова остър, че може да се стигне до спиране на тока.

Външните доставки съставляват около 80% от потребявания газ от ЕС, по-голямата част от които идват от Русия, Норвегия и Алжир. Някои от най-големите икономики в блока са сред най-изложените на риск. Германия внася 90% от необходимия ѝ газ. Страни като Великобритания, Белгия, Испания и Португалия са изправени пред допълнителен проблем с ниския си капацитет за съхраняване на газ, коментира Фабрицио Фарина, анализатор в консултантската компания Verisk Maplecroft.

Континентът има един куп газопроводи и много от тях пресичат редица граници, създавайки множество точки на блокиране. Някои от най-големите са “Ямал”, който преминава от Русия през Беларус и Полша и стига до Германия, и TAG, който пренася руски газ към Австрия и Италия.

Електропреносната мрежа на континента също е все по-взаимосвързана. Това трябваше да позволи обединяване на ресурси и изграждане на интегриран енергиен пазар, но може да направи някои страни уязвими към прекъсвания на електрозахранването. ЕС има т. нар. “принципи за солидарност”, които трябва да предотвратяват възможността някоя страна да блокира износа на ток или газ и така да остави друга без енергия, особено що се отнася до доставки за домакинствата.

“Колкото и изкушаващо да изглежда, страните членки на ЕС няма да могат да спират газовите доставки за изпитващи затруднения съседи, ако те спазват регулациите в съюза”, казва Фарина. Електроенергийните оператори твърдят, че имат право да спрат или пренасочват енергийни потоци, ако нямат достатъчно електрическа енергия за собствената си мрежа. Или решението може да дойде от правителствата. “Когато са изправени пред истинска криза и перспективата за спиране на тока, напълно осъществимо е политиците да решат да замразят износа, за да защитят своите избиратели. За да стане това, трябва да се стигне до едновременни кризи на доставките на редица взаимосвързани пазари”, казва Бенджамин Коли, ръководител на компанията Aurora Energy Research.

При друг сценарий енергийните потоци може да не бъдат блокирани, а вместо това да бъдат пренасочени от по-бедни към по-богати страни като Германия, които могат да се справят с по-високите цени.

Всяка страна, която спре потоците, ще се раздели с приходите си от износ и транзитните такси. Финансовите загуби може да са сериозни. Но правителствата може да решат, че те си заслужават в сравнение с политическите последици, ако собствените им граждани останат без светлина и топлина.